Обаче бях и Боунс продължи…
— Но имам приятел, който ми дължи услуга, и мога да го убедя да… Котенце, добре ли си?
Бях спряла да дишам, когато той нехайно беше обявил същността на предишната си професия. Прибавете към това алкохола, заседнал в дробовете ми, та да ви кажа — не, не се чувствах добре.
Майка ми обаче не виждаше това. Поток от обиди се изля от устата й:
— Мръсен изрод, развратен педераст…
— Нима такова е било детството й? Та ти си по-загрижена за себе си, отколкото за дъщеря си, проклета жено. Не виждаш ли, че тя се задави?
Боунс ме затупа по гърба, докато кашлях, за да изкарам джина от трахеята си. Първият дъх ме опари, когато го поех. Очите ми силно се насълзиха, но поне отново можех да дишам, макар и болезнено, а после още веднъж.
Спокоен, че вече дишах, Боунс започна оттам, където майка ми бе спряла:
— Педераст е невярно твърдение, Джъстайна. Моите клиенти бяха жени, не мъже. Просто исках да поясня, не ми харесва да си мислиш неверни неща за мен. Разбира се, ако не се доверяваш на препоръчания от мен мъж, който да те изчука, мисля, че приятелят на дъщеря ти Хуан може да иска да се заеме с тежката задача да…
— Достатъчно! — изкрещя тя и отвори входната врата.
— Скоро пак ела — викна той след нея, когато тя затръшна вратата зад гърба си толкова силно, че прозорците издрънчаха.
— Тя ще отиде право при Дон — казах с глас, дрезгав от опита ми да вдишам джин.
Боунс се усмихна.
— Не, няма. Ядосана е, но е умна. Потресе се от факта, че се изправи срещу нея. Сега ще се поизмъчва и ще чака подходяща възможност. Независимо в какво те обвинява, никога няма да рискува да я изоставиш. Тя си няма никого другиго и го знае.
Не бях убедена.
— Все пак трябва да си пазиш гърба. Може да пратят отряд за теб.
Боунс се изсмя.
— Защо? Ще им е нужна малка армия, за да ме повалят, а нея ще я чуя да приближава. Не се бой, сладурче. Не е толкова лесно да бъда убит. И така, с тези дрехи ли ще излезеш? Или искаш да си облечеш нещо друго?
— Защо? — подозрително попитах.
— Ще те изведа на вечеря — отвърна той. — Това е традиционният начин да се излезе на среща, нали? Освен това вечерята ти изстина, а и докато беше гореща, изобщо не изглеждаше апетитна.
— Ами ако… — започнах, ала после спрях.
Познах по изражението му, че се е досетил какво щях да кажа. Ами ако ни видят заедно? Ако наистина стоях зад думите си, че искам да направя опит тази връзка да потръгне, тогава трябваше да намеря начин да помиря колегите си и Боунс. И по-точно трябваше да изгладя противоречията между Дон и Боунс. Или да напусна и горещо да се надявам, че няма да се превърна в следващата мишена на отряда си.
Сега или никога.
— Ще се преоблека, изчакай ме.
Боунс се усмихна иронично.
— Свикнал съм да го правя.
Глава 18
Въпреки опасенията ми минаха три дни, без следа от майка ми или колегите ми. Бях изумена, защото Боунс се оказа прав и тя не се обади на Дон, пищейки: „Вампир, ааа!“ или нещо подобно. Нима наистина толкова силно се страхуваше да ме загуби, както твърдеше Боунс? След цял живот, прекаран със съзнанието, че майка ми щеше да бъде по-щастлива без мен, беше доста необичайно да свикна с мисълта, че тя ще захвърли някои от най-любимите си предразсъдъци, за да запази връзката помежду ни.
Или просто изчакваше подходящ момент. Това беше по-вероятно.
Боунс ме извеждаше всяка вечер. Ходихме на вечеря, на кино, на бар, или просто се разхождахме из Ричмънд. И ако трябва да съм честна, ще призная, че никога през живота си не се бях чувствала толкова щастлива. Всеки път, когато отварях вратата и го виждах да стои отпред, сърцето ми подскачаше лудешки. Той сигурно го чуваше, естествено, но никога не коментира факта. Придържаше се към правилото, което бях наложила, да го даваме по-бавно и изчакваше аз да направя първата крачка.
А за мен ставаше все по-трудно и по-трудно да не я направя. Да, бях казала да не избързваме, но колкото повече време прекарвах с Боунс, толкова по-смътно си спомнях защо изобщо е добра идея да не избързваме. Всеки път, когато ме хванеше за ръката, всеки път, когато телата ни се докосваха, по дяволите, всяка нощ, когато ме оставяше на верандата и си отиваше само след целувка за лека нощ, изгарях от копнеж. Нямаше да издържа още дълго без да му се нахвърля.