Боунс се изсмя мрачно.
— Правилно, мамка му. Няма да се махна, само защото те може и да не ни дадат благословията си.
— Обаче няма да напусна работата си. — Подсъзнателно бях взела решението си, но досега не го бях казвала на глас. — Това е повече от работа за мен. Имам възможност да променя живота на хора, които нямат към кого другиго да се обърнат, Боунс. Знам, че ще трябва да се справя с Дон и момчетата, но няма да напусна, докато те не ме принудят.
— По дяволите — въздъхна Боунс. — Щом искаш да продължиш с кръстоносния си поход и да отървеш света от неживите убийци, можеш да го правиш заедно с мен. Те не са ти нужни.
— Но аз съм им нужна. Ако не ми оставят друг избор, ще си тръгна, но ще се боря да ги накарам да размислят.
Той ме загледа със смесица от раздразнение и примирение. Най-накрая вдигна ръце.
— Добре. Ще трябва да помисля какво мога да направя по въпроса, както и за Иън, макар че за него имаме още малко време. Може би около месец, ако късметът не ни изневери. Все още не казвай на шефа си кой съм в действителност, в случай че той вече не се е досетил. Има някои подробности, които искам първо да изясня, преди да осъзнаят, че не си ме убила в Охайо.
— Какви подробности? Нещо свързано с Иън ли?
— Не с Иън, а с Дон. Интересен човек. През последните няколко месеца го проучвам. Чакам една информация да ми бъде потвърдена и ще ти кажа, когато това стане.
За Дон?
— Каква информация?
— Ще ти кажа, когато разполагам с нея — повтори той. После смени темата. — Знаеш, че ще те последвам дотам. Колко добре е обезопасена базата ви? Ако се опитат да те принудят да заминеш, къде ще те отведат? На пистата ли?
— Да, ако се решат на по-крайни мерки ще се опитат да ме отведат по най-бързия начин. Но обикновено от пистата не излитат самолети, така че ако видиш някой, значи съм на борда му.
— Не е нужно да ходиш там, но виждам, че вече твърдо си решила. Обаче първо премисли. Ако не успеят да те убедят да ме зарежеш и се досетят, че ще се опиташ да избягаш, какво ще ги спре да те убият? Мога да ти гарантирам, че нито един самолет с теб на борда няма да излети, но не ми харесва, че отиваш на място, където може би ти готвят капан. Доколко вярваш на тези мъже?
Наистина размислих, хладнокръвно и дистанцирано. После поклатих глава.
— Ако не са изчерпали всички други възможности, няма да натиснат спусъка. Първо ще се опитат отново да ме привлекат на тяхна страна. Ако започна да убивам хора, тогава ще ме елиминират, но иначе… не. Това не е в стила на Дон. — Срещнах погледа му, защото исках да види очите ми, докато изричах следващите си думи: — Когато те напуснах, си мислех, че това е единственият начин да спася теб и майка ми. Наистина. Ала през годините опознах Дон. Може и да е коравосърдечен кучи син, но не е студенокръвното същество, за което го взех в началото. Ако замина с теб, Дон не би оставил майка ми беззащитна, въпреки че заплаши да направи точно това, когато се срещнахме за пръв път. Да, би ме убил, ако реши, че ще унищожа организацията му, но това ще се случи, само ако няма друг изход. Не се страхувам да отида там, но, както казах, няма да се откажа от теб, само защото на Дон няма да му се хареса, че ти си вампир и че имаме връзка.
Боунс се приближи до мен. Погали лицето ми много нежно. После ръката му се плъзна в косата ми и той се приведе напред. Когато устните му се сключиха върху моите, простенах тихичко.
Тръпката, която моментално премина през тялото ми, можеше да е породена и от силата му, защото почувствах приятно боцкане по устните си щом се докоснаха до неговите. Но според мен тя бе пробудена от нещо друго, тъй като изпитах по-силно желание, щом езикът му погали моя. Придърпах го по-близо, докато телата ни не се притиснаха едно до друго като устните ни. Внезапно нуждата, която бях потискала в продължение на години, се завърна крещейки. Ръцете ми затегнаха прегръдката си около раменете му и после се втурнаха в трескава надпревара да докосват повече и повече от него.
Боунс положи ръце на гърба ми и ме притисна толкова силно към себе си, че почти ме заболя. Устата му покори моята с глад, заради който пулсът ми се изстреля в небесата, а ниско в тялото ми изригна ненаситно туптене. Той го усети, очевидно долови аромата, защото силно потърка слабините си в моите и това за малко да ме накара да свърша още там и на момента.
Откъснах се от него. Трябваше да го направя веднага, или никога нямаше да успея. Боунс задържа ръцете ми, когато яркозеленият блясък на очите му се срещна с моя. Ръцете му стискаха и отпускаха моите, сякаш се мъчеше да реши дали да ме дръпне отново към себе си, или да ме пусне.