Удар под кръста, но съвсем умишлено. Трябваше да престанат да възприемат всички вампири като зли, а Бог ми бе свидетел, че това е труден за изкореняване навик. В края на краищата на мен ми бяха необходими години, за да се отърва от тесногръдието си, а при това аз бях влюбена във вампир.
Дон се прокашля, не му харесваше посоката на разговора.
— Никой не забравя каква си. Този факт обаче не променя мисията ти. Ти убиваш неживите. Всички вие го правите. Това е задача, която носи със себе си големи отговорности. Какво ще спре любовника ти да направи услуга на своя вид и да им каже къде живее неуловимият Червенокос жътвар? Все пак, ако си мъртва, няма да представляваш заплаха за него.
— Хуан, с колко жени си спал през последните четири години? — попитах изненадващо.
Той почеса брадичката си.
— To no se, querida, вероятно с… по една на седмица? — отвърна той, преди Дон да го накара да замълчи, хвърляйки му гневен поглед.
— Това няма нищо общо!
— Мисля, че има — рязко отговорих. — По една на седмица, горе-долу. Това прави над двеста различни жени за последните четири години, откакто той работи тук. И просто да вметна: Хуан, ти си развратник. Ала колко от тях са били внимателно проучени, за да е сигурно, че не са шпиони или подчинени на някой гул? Сексистки копелета такива, аз съм единствената, която викате на разпит заради мъжете, с които се срещам! Е, писна ми от тази малка целомъдрена среща. Дон, ето какво е положението. Или ми се доверяваш, или не. Никога не съм те подвеждала и няма да напусна работа, докато не ме принудиш. Точка. Сега, освен ако няма истински спешен случай, бих желала да се върна към отпуската си. И при трупа си, благодаря.
Замарширувах към вратата, но Тейт не се премести от там.
— Махни се от пътя ми — казах заплашително.
— Кат. — Дон се изправи и леко ме стисна за лакътя. — Ако няма причина да се страхуваме от връзката ти с този вампир, значи няма да имаш нищо против да минеш през лабораторията и да дадеш малко кръв за изследване. Нали не си пила безразборно вампирска кръв?
Изсумтях.
— Не е любимото ми питие, съжалявам. Но ако преглеждът на резултатите ми ще те накара да се почувстваш по-добре, хубаво. След теб.
— Ще бъда откровен — каза Дон, докато вървяхме към второ ниво, а Тейт и Хуан ни следваха. — Не знам как ще постъпя в тази ситуация. Трябва да мисля и за отряда. Не съм склонен да рискувам живота на хората само заради честната ти дума, че това създание не е опасно.
— Ето тук идва доверието. Освен това, ако искаше да нарани отряда ми, щеше да го направи миналия уикенд в клуб „Жи-Жи“. Не прецаквай едно добро нещо заради предразсъдъци, Дон. И двамата знаем, че имаш нужда от мен.
Той ме изгледа, докато влизах в лабораторията.
— Иска ми се да вярвам, че няма да се обърнеш срещу нас. Но не знам дали ще мога.
По-късно, след като изследванията показаха, че не съм натъпкана с кръвта на нощно същество, Тейт ме изпрати до колата ми. Не беше обелил и дума, след като напуснахме кабинета на Дон, и аз също не говорех. Пуснаха ме да си вървя, но знаех, че все още нищо не е решено.
Обаче всичко беше наред — вече нямаше какво да крия. Е, почти.
По навик Тейт галантно отвори вратата на колата ми. Настаних се на мястото си, без да я затворя. Пръстите му потропваха по покрива на автомобила.
— Обзалагам се, че си мислиш, че така ми се пада и е справедливо да съм в неведение относно продължителността на живота ми. Преди три години, след като фактите се потвърдиха, помолих Дон да ти разкрие истината, че не остаряваш като другите хора. Той не се съгласи, а той е шефът. Понякога просто трябва да изпълняваш заповеди, дори да не ти се иска.
— Понякога. — Гледах го, без да мигам. — Но невинаги. Не и когато това засяга приятелите ти, но явно по този въпрос двамата сме на различно мнение.
— Е, по много въпроси сме на различно мнение. — Тъмносините му очи срещнаха моите. — Наистина ме шокира там горе. Първо нехайно призна, че гаджето ти е вампир, а после каза пред всички, че съм се опитал да те изчукам. Какво следва? Ще размахаш пенис и ще признаеш, че всъщност си мъж?
Горчивината в тона му не криеше никаква насмешка, но аз леко се усмихнах.
— Притисни ме в ъгъла и аз ще драскам и ще се защитавам. Знаеш това. Иска ми се всички вие просто да ми имате малко вяра. Пука ми за отряда и за работата, която върша. Ако не беше така, щях ли да търпя тези тъпотии?