Устните му се извиха.
— Може и да заблуди Дон, но не и мен, Кат.
Видях лицето ти вечерта. Никога не си се усмихвала на някого така, както се усмихна на онзи вампир. Затова не ти вярвам, че няма да хлътнеш до уши. Та ти вече си го направила.
Глава 20
На следващата вечер Боунс дойде точно в седем. Планирахме да вечеряме рано и после да избягаме — поне до сутринта. Още щом напуснах централата предната нощ, Дон пусна двайсет и четири часова охрана по петите ми. Направо ми вкисваше настроението, меко казано. Вероятно имаха микрофони, насочени към дома ми, за максимална сила на звука.
Направо побеснявах. Какво си мислеше Дон, че ако ме остави без наблюдение, ще направя събрание на неживите в радиус от сто и шейсет километра и ще им раздам плана на централата ли? Ако не бе така загрижен за „добруването на света“, щях сериозно да се замисля дали да не напусна работа.
Все още се мръщех заради ситуацията, когато отворих вратата на Боунс… и останах с отворена уста.
Носеше черни панталони и тъмносиня риза, а кожата му сияеше на фона на тъмните цветове. На раменете му свободно почиваше черно кожено яке, допълващо външния му вид. Именно якето прикова вниманието ми. Беше дълго и се спускаше почти до прасците.
— Леле, това, което си мисля ли е? — промълвих.
Боунс се ухили и се завъртя в кръг.
— Харесва ли ти? Все пак ти запази своя коледен подарък — кимна към волвото, паркирано на алеята ми. — Така че ми се стори честно и аз да си взема моя, особено след като ми отмъкна старото яке.
Якето, което му бях купила за Коледа преди години, му пасваше чудесно. Така и не получих възможност да му го подаря, понеже Дон ме спипа преди настъпването на празниците. Боунс явно го беше взел от скривалището ми под разхлабената дъска в стария ми апартамент. Казах му къде е подаръкът в деня, преди да замина. Мисълта, че се бе върнал да си го вземе, едва не ме накара да избухна в сълзи.
Явно тъгата се четеше по лицето ми, защото изражението му се смекчи.
— Съжалявам, сладурче — каза и ме придърпа в прегръдката си. Почти чувах как фотоапаратите щракат, докато шпионите на Дон ни снимаха в близък план. — Не предполагах, че ще те натъжа.
Овладях емоциите си.
— Добре съм — казах дрезгаво и погалих леко кожата. — Изглеждаш чудесно с него. Точно както си те бях представяла. Само дето косата ти е различна, разбира се.
Боунс тръсна глава, разпилявайки меднокафявите си къдрици.
— Това е естественият ми цвят. Напоследък не ми се занимаваше да я боядисвам, пък и платиненорусото се набива повече на очи, не мислиш ли? А ти кой цвят предпочиташ?
Замислих се.
— Срещнахте, когато беше блондин, затова и ми се струва по-естествено. Но не се тревожи. Няма да извадя перхидрола.
Той тихо се изкиска.
— Ако те възбужда повече.
Гледаше ме, докато изричаше думите, и кожата ми се затопли под погледа му. Носех семпла къса черна рокля без ръкави с V-образно деколте отпред и отзад. Лек грим, без бижута и определено без парфюм. Всички вампири, които познавах, мразеха аромата му. Беше прекалено тежък за обонянието им, независимо колко пестеливо е нанесен.
— Готова ли си да тръгваме? — нежно попита Боунс.
— Аха.
Някак не успях да издам по-членоразделен отговор. Боже, буквално в продължение на години не бях искала нищо повече от това да прекарам нощта в обятията му, а сега желанието ми щеше да се сбъдне съвсем скоро. Тогава защо внезапно се оказах толкова притеснена? Всъщност все едно чудодейно се бях превърнала в пубер на бала по случай завършването на годината.
Боунс се качи на мотора си — модерно ново дукати. Винаги беше харесвал мотоциклетите, но не бяха моят любим начин на придвижване. И все пак моторът бе най-добрият избор за плана ни по-късно да се измъкнем от опашката, която ни следваше. Определено нямаше да се изненадам, ако предишния ден Дон се бе разпоредил да инсталират бръмбари в колата ми, докато присъствах на срещата в кабинета му, а пък и никой не можеше да догони вампир на мотоциклет.
Боунс ме изгледа развеселено, докато си слагах каската и се качвах на мотора зад него.
— Чувам ги, сега се суетят като плъхове. Да видим докога ще успеят да ни следват. Отначало няма да им давам много зор.