Дениз се разсмя.
— Няма значение, поне ще си опитала. Обади ми се, когато се прибереш.
Казах й довиждане и затворих. Очевидно щях да ходя на среща. Готова или не.
Щом минах покрай огледалото, се огледах два пъти. Боядисаната ми в кафяво коса бе подстригана до раменете и изглеждаше някак чужда, но такава беше и идеята, в случай че Иън решеше да потвърди слуховете за външния ми вид. Не исках вампирите и тулите да ме разпознават само заради цвета на косата ми. Блондинките може и да се забавляваха повече, но аз се надявах на по-голям брой трупове. Червенокосият жътвар бе изпратен да почива в мир. Да живее Жътваря брюнетка!
Когато Ноа почука на вратата, вече се бях примирила със съдбата си. Когато ме зърна, усмивката му застина.
— Преди не беше ли червенокоса? Нали не съм си въобразил това в нервността си?
Повдигнах вежда, която вече не бе червена, а с меден оттенък.
— Имах нужда от промяна. Бях червенокоса цял живот и ми се прииска нещо различно.
Той моментално отстъпи.
— Е, красива е. Ти си красива. Искам да кажа, че и преди беше хубава и сега продължаваш да бъдеш. Да вървим, преди да си се отказала.
Наистина бих се отказала, но това нямаше нищо общо с Ноа. И все пак, колкото и да не ми се искаше да си го призная, Дениз беше права. Можех да прекарам поредната вечер измъчвайки се заради някого, когото никога нямаше да имам, или за разнообразие можех да изляза и да се опитам да прекарам една приятна вечер.
— Лоши новини — съобщих му. — Приятелката ми, ъъ, задържали са я и няма да успее да дойде. Съжалявам. Ако искаш да отменим вечерята, ще те разбера напълно.
— Не — отвърна веднага Ноа, усмихвайки се. — Гладен съм. Да вървим да ядем.
Само една среща, напомних си, докато се настанявах в колата му. Какво толкова можеше да се случи?
С Ноа отидохме в италианското бистро „Ренардос“. От благоприличие пих само червено вино, понеже не исках да разкривам склонността си към поглъщане на огромни количества джин с тоник.
— Какво работиш, Кристин? — попита ме той.
— Полеви проучвания и набиране на нови попълнения за ФБР.
Донякъде това бе истина, ако издебването и избиването на съществата на нощта може да се нарече „проучване“. Или обикалянето на страната, отбирайки най-добрите военни, полицаи, федерални агенти или дори престъпници, които системата можеше да ми предложи — „набиране на новобранци“. Хей, какво очаквате при операции, които имат за цел да избиват вампири, не можем да сме придирчиви, когато става дума за персонал, нали така? Някои от най-добрите членове на отряда ни някога бяха носили оранжеви униформи5. Хуан е бил престъпник, избрал да работи за Дон след над двайсет години, прекарани зад решетките. Тази пъстра групичка може и да не беше особено традиционен отряд, но със сигурност бе смъртоносен.
Очите на Ноа се ококориха.
— За ФБР? Ти си агент на ФБР?
— Не и на практика. Нашият отдел е по-скоро подразделение на Министерството на отбраната.
— О, значи имаш една от онези работи, за която, ако ми разкажеш, после ще трябва да ме убиеш? — подразни ме той.
Едва не се задавих с виното си. Ти го каза, приятелче.
— Ъъ, не е чак толкова вълнуващо. Просто вербуване на новобранци и проучвания. Но непрестанно съм в готовност да се отзова на повикване и работя на странни часови смени. Затова и Дениз е по-подходящата от двете ни, ако искаш да опознаеш Ричмънд.
Казах му това, за да убия всякакви илюзии. Ноа беше сладур, но между нас не можеше да се случи нищо.
— Наясно съм със странните смени и работата на повикване. При спешни случаи пейджърът ми звъни по всяко време. Е, не е толкова сериозно, колкото при твоята работа, но все пак. Дори най-малките неща в живота заслужават внимание. Винаги съм смятал, че начинът, по който се отнасяш към по-слабите, показва истинския ти характер.
Добре, добре. Издигна се мъничко в очите ми.
— Съжалявам, че Дениз не успя да дойде — казах навярно за пети път. — Мисля, че наистина щеше да я харесаш.
Ноа се приведе напред.
— Убеден съм, че е така, но не съжалявам, че тя не успя да дойде. Използвах претекста, че искам да се запозная с повече хора, за да те поканя на среща. Наистина просто исках да излезем заедно. Сигурно е заради онези пухкави чехли.
Засмях се и това ме уплаши. Честно казано, бях очаквала да прекарам ужасно, но беше… приятно.
5
Униформи, носени от затворниците в някои затвори в САЩ, често от престъпници със смъртни присъди. — Бел.прев.