Велимир Петров
С фър-фър до Търлата1
Като ей-тооолкова мъничък много обичах да правя фър-фър. Има ли детенце — да не обича!
Великден! — Хайде, на Търлата!
Всичко е Търла! Нощем — сънищата ми; нетърпеливото утро и мрънкането през деня — хайде, бе, да тръгваме вече… На Търлата!
Всичко е Търла! Всички Отиват на Търлата! Открити автобуси с големи надписи: За Търлата! Атракцията на годината! Празнични дрехи; въздухът прелива от кресливи, напевни аромати:… топли пуканкииие, шербет леденииий, печени чирозииие, памук захарнииий, захаросаниий ябълкииие нъа клиечкъааа…, и нещо пушливо-сладникаво — какво ли ще е то (!?) и киселият дим — от гърмящите бомбички.
Търлата е по-шарена от всички великденски яйца. Дъхът ти секва, в гърдите бумтят моторните люлки. Зурни и кларнети, чинели и барабани, тромпети и тъпани, кастанети и дайрета — няколко цигански музики, ще кажеш, сякаш са се хванали за гушите — на живот и смърт.
Аз ли съм това? От снимката намига хубавичък, много бял и рус господинчо, с поплинена ризка, със седефени копченца и жабо — къдраво и — голяма помпона, вместо вратовръзка. Къси, черни гащички от копринено кадифе, с кръстосани отпред и отзад презрамки; с по две големи, релефни кокалени копченца на крачолките. Особени — с елипсовидни дупки за зашиване, по-големи от самите копченца. В спомена ми има ухаещ люляков храст; аз — разкрачен, с къси бели чорапки и тумбести пантофки (с винаги ожулени бомбета), лявата ръка на кръста, а с дясната — изпод дясното крачолче — препикавам гореспоменатия люляков храст, докато съсредоточено изучавам необичайния релеф на кокалените копченца.
Какъв Татко имам само! Много висок и с мека, филцова шапка; английски сив костюм; колосани, твърди маншети и яка; тъмна вратовръзка; жилетка с ланец; лачени пантофи с велурени гамаши — а те: с безброй секретни лъскави копченца, които обичам да си цъкам вкъщи. В лявата ръка носи (за всеки случай) чанта със закуска и вода за мене, а през лакътя — пардесю. Сериозен Банков чиновник!
Мама — доста по-нисичка, мека и пълничка; с пролетно костюмче от две части; къдрава бяла блузка; с още по-къдрави яка и маншети. Все се оглежда — дали и е прав ръбът на чорапите; и дали е на ръката и златното часовниче — представително, никога верно — и с хлабава закопчалка — често го губеше, за щастие — все вкъщи. В дясната ръка — букет; с пелерина на лакътя.
Колко Ги Обичааам! Колко се Обичамеее!
По средата — аз и просещ: „Хайде, фър-фър!“
Увисвам на ръцете им, залюляват ме и аз: фър-фър; докато правя две-три крачки във въздуха… и — пак! Досаден, до пълно изнемогване на Мама. Футболното игрище „Юнак“ е с двуметрова, варосана дъсчена тараба. Голямо катерене пада — да видим нещо гратис. Обувките ни — все с ожулени носове; а и дупетата. Оттогава ми се е прекършил меракът за мачове — така и не станах кибик. Зад игрището, във владенията на Владиковата бахча, е Търлата! Тази година.
Къде да спреш по-напред!
На Търла — като на Панаир!
Всеки е ходил на Панаир; всеки е виждал теле или агне с две глави; всеки е гледал желязната Сфера с мотоциклетистите; или Бъчвата. Нищо, че не са Братя Соколови и мотоциклетите не са Цюндап. Който е със силни нерви е гледал и изродчетата в буркани; и човекът без ръце — рисува и пише с крака. То — хора, дето имат ръце, пак с краката си рисуват и пишат! Всеки е ял Захарен памук; возил се е на Кончетата или на Звездата; треперил е на синджирите на Моторните люлки и е ритал столчетата на предните. Всеки е виждал Жената — змия; всеки е гърмял на стрелбищата за цигара Фемина с мукавян мундщук; гледал Пехливани или Гълтачи на саби.
Не всеки е виждал Стефан Цончев-Змияра! Той е само Русенско явление! Дълги години бай Стефан Цончев, с благоволението на съответните градски власти, демонстрираше дарбите на питомците си, пред Паметника на Свободата в Голямата градина. Колоритна личност! Водеше полумизерно съществование, хранеше голям брой екзотични животни и огромен орел, лисици, бухали, безчет змии, гущери — какви ли не. Помагаха му с отпадъчна храна.
Беше дребен, жилав, с кристално-зелените очи на хипнотизатор. Не поглеждаше хората в очите (Да не стане някоя беля!). Говореше се, че хипнотизирал едната си дъщеря (имаше и снимката — с увита огромна боа — в лист от списание, затиснато с камъчета на земята) и не можал да я разхипнотизира.
Не съм се сещал (Не ми беше удобно!) да питам за това другата му дъщеря — книговезка в Печатницата, по време на дългите ни разговори, за какво ли не, през още по-дългите ми будувания, при печатането на разните полиграфии, с които припечелвах като художник на свободна практика.
1
Търла — русенци наричат Великденския панаир. Също — заградено място, всред пущинак, за добитък. Русенци свързват това, с нива, оставена да си почине година, две — удобна за Панаира — Търлата…