— Убихме го, Ваша Милост — отговори Ма Жун. — Беше забележителен лов! Приятелят ни Чу Даюан го забеляза пръв — голям звяр! Но Чу не можа да постави навреме стрела в тетивата, и Цяо Тай заби своята стрела право в гърлото на звяра. Превъзходен изстрел, Ваша Милост!
— Забавянето на Чу ми даде възможност да си опитам късмета — отбеляза Цяо Тай със спокойна усмивка. — Не зная защо се забави, той е чудесен стрелец!
— И се упражнява всеки ден — добави Ма Жун. — Трябва да го видите как стреля по онези снежни човеци в естествена големина, които си прави сам! Обикаля ги с коня си в галоп, стреля и почти всяка стрела попада право в главата! — Ма Жун въздъхна с възхищение, после запита: — Какво е това убийство, за което говорят всички, господарю?
Лицето на съдията помръкна.
— Отвратителна история! — каза той. — Идете в страничната зала и вижте дали можем да започнем аутопсията.
Когато Ма Жун и Цяо Тай се върнаха и съобщиха, че всичко е готово, съдията отиде в страничната зала заедно с Хун и Тао Ган. Началникът на стражниците и двама слуги стояха в очакване край една висока маса. Съдията се настани зад масата, а четиримата му помощници се наредиха край отсрещната стена. Ди забеляза Йе Пин, Йе Тай и пазача Гао, застанали в един ъгъл. Той отговори на поклоните им с кимване и направи знак на Гуо. Гърбавият мъж отгърна юргана, който покриваше тръстиковата рогозка пред масата. За втори път през този ден съдията погледна към обезобразеното тяло. Въздъхна, взе четката и попълни един формуляр, като четеше написаното на глас:
— Тялото на госпожа Пан, по баща Йе. Възраст?
— Тридесет и две години — каза Йе Пин със задавен глас. Лицето му беше бледо като на мъртвец.
— Аутопсията може да започне! — каза съдията. Гуо потопи парче плат в медния съд с топла вода край себе си и навлажни ръцете на мъртвата. Разхлаби внимателно въжето. После се опита да раздвижи ръцете, но те напълно се бяха вкочанили. Свали сребърния пръстен от дясната ръка и го постави върху къс хартия. После старателно изми тялото, като го оглеждаше инч по инч. Мина доста време, преди да го обърне и да умие кървавите петна по гърба. Междувременно Хун успя да разкаже с бърз шепот на Ма Жун и Цяо Тай всичко, което знаеше за убийството. Ма Жун слушаше със затаен дъх.
— Виждаш ли тези следи от камшик по гърба? — промърмори той на Цяо Тай. — Почакай само да пипна чудовището, което ги е причинило!
Гуо отдели много време, за да разгледа остатъка от шията. Най-сетне се изправи и започна доклада си:
— Тялото е на омъжена жена. Няма признаци да е раждала. Кожа — гладка, без рождени белези и следи от стари наранявания. По тялото няма рани, но кожата около китките е протрита от въжетата, има охлузвания в областта на гърдите и мишниците. По гърба и бедрата има белези, явно причинени от удари с камшик.
Гуо изчака писарят да запише тези подробности и продължи:
— По остатъка от шията личат следи от голям нож. Предполагам, че е използван кухненски сатър.
Съдията гневно подръпна брадата си. Той нареди на писаря да прочете протокола от доклада на Гуо. След това следователят постави отпечатъка на палеца си под записаното. Ди нареди на Гуо да даде пръстена на Йе Пин. Йе го разгледа внимателно и каза:
— Липсва рубинът! Сигурен съм, че оня ден, когато видях сестра си, той беше на пръстена.
— Сестра ви не носеше ли други пръстени? — попита съдията.
Йе поклати отрицателно глава и съдията продължи:
— Сега можете да приберете тялото, Йе Пин, и да го поставите във временен ковчег. Отрязаната глава все още не е намерена, нямаше я нито в къщата, нито в кладенеца. Уверявам ви, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да заловя убиеца и да намеря главата. Тогава тя ще бъде поставена в ковчега при тялото и ще се извърши окончателното погребение. Братята Йе се поклониха мълчаливо, а съдията стана и се върна в личния си кабинет, последван от своите четирима помощници. Като влезе в просторното помещение, Ди потръпна от студ въпреки тежкия си кожух. Той каза кратко на Ма Жун:
— Добави въглища в мангала!
Ма Жун се зае да подсили огъня, а останалите насядаха. Известно време съдията само поглаждаше бавно дългите си бакенбарди, без да каже дума. Когато Ма Жун седна при другите, Тао Ган се обади:
— Без съмнение това убийство ще ни изправи пред някои сериозни затруднения!
— Виждам само едно — изръмжа Ма Жун, — и то е да пипнем в ръцете си онова чудовище Пан Фън! Да заколи жена си по такъв начин! А при това жената си я бива!
Вглъбен в мислите си, съдията не го чу. Изведнъж той възкликна ядосано: