Ди погледна през прозорчето и видя черния силует на Кулата на барабана, очертан на фона на звездното зимно небе.
— Скоро ще стигнем! — каза той.
Носачите спряха пред величествена порта. Високите й, лакирани в чернено крила се отвориха и един много висок и здрав мъж, загърнат в скъп черен кожух, се приближи й помогна на съдията да слезе от паланкина. Той имаше широко, румено лице и грижливо подстригана черна брада.
След като Чу Даюан поздрави съдията с добре дошъл, двама други мъже направиха поклоните си. Ди с тревога разпозна слабото лице и треперещата сива козя брадичка на майстор Ляо. Не се съмняваше, че по време на вечерята Ляо непременно ще го запита докъде е стигнал съдът в издирването на дъщеря му. Младият човек до майстор Ляо беше Ю Кан, секретарят на Чу. Като видя пребледнялото му, нервно лице, съдията разбра, че и той ще поиска да узнае има ли новини за годеницата му.
Тревогата на съдията нарасна още повече, когато Чу, вместо да ги въведе в голямата приемна зала, ги поведе към една открита тераса в южното крило.
— Бях решил — гръмогласно каза Чу Даюан да предложа на Ваша Милост вечеря в залата, но, виждате ли, ние тук сме прости северняшки провинциалисти и нашата кухня съвсем не може да се сравнява с домашната кухня на Ваша Милост! Помислих си, че Ваша Милост ще предпочете една истинска ловна вечеря на открито. Печено месо и селска ракия — просто провинциално меню, но не съвсем безвкусно, надявам се!
Съдията отговори учтиво, но тайно си помисли, че тази идея на домакина е крайно неуместна. Вятърът бе стихнал и цялата тераса бе обградена с високи плъстени паравани, но все пак беше много студено. Ди трепереше, болеше го гърлото. Помисли си, че навярно е настинал зле тази сутрин в къщата на Пан и че би се зарадвал много повече на една приятна вечеря в топлата зала.
На терасата бяха запалени множество фенери, чиито потрепващи пламъчета осветяваха големия квадрат, образуван от четирите маси — дебели дървени плоскости, закрепени на магарета. По средата бе поставен грамаден мангал, пълен с горящи въглени. Около мангала бяха застанали трима слуги, които препичаха късове месо на дълги железни шишове.
Чу Даюан настани съдията в един походен стол начело на масата, между себе си и майстор Ляо. Хун и Тао Ган бяха настанени на масата отдясно, заедно със секретаря на Чу, Ю Кан. Срещу тях седнаха двама възрастни мъже, които Чу представи като водачи на гилдиите на винопроизводителите и търговците на хартия. Ма Жун и Цяо Тай седнаха на масата срещу съдията заедно с учителя по бокс Лан Таокуй.
Съдията разглеждаше с интерес прославения майстор на боя, шампион на северните провинции. Лицето и главата му бяха гладко обръснати и блестяха на светлината. Той бе обръснал косата си, за да не може да бъде сграбчен за нея по време на схватките. От Ма Жун и Цяо Тай съдията бе чул, че Лан се е посветил изцяло на изкуството си, никога не се е женил и води напълно аскетичен живот3. Докато разменяше обичайните любезности с Чу, Ди със задоволство си мислеше, че Ма Жун и Цяо Тай сигурно са много щастливи от завързаното в Бейджоу приятелство с такива сродни души като Чу Даюан и Лан Таокуй.
Чу вдигна тост в чест на съдията и Ди трябваше да отвърне със същото, макар че лютото питие пареше болното му гърло. После Чу се заинтересува за убийството и съдията разказа накратко за случилото се, като в паузите си вземаше от печеното месо. Тлъстината предизвика спазми в стомаха му. Опита се да си гребне от зеленчуците, но му беше трудно да борави с пръчиците за хранене с ръкавици, както правеха другите. Свали нетърпеливо ръкавиците, но сега пък пръстите му премръзнаха и му стана още по-трудно да се храни.
— Това убийство — с дрезгав шепот каза Чу — разстрои силно приятеля ни Ляо. Той се страхува, че дъщеря му Лиенфан може също да е сполетяна от подобна участ. Не бихте ли му дали малко кураж, Ваша Милост?
Съдията каза на майстор Ляо няколко думи за усилията, които се полагат за издирването на дъщеря му, но това само даде повод на сивобрадия господин да се впусне в безкрайно описание на изключителните й качества. Съдията дълбоко му съчувствуваше, но бе чувал неговата история няколко пъти в трибунала, пък и главата му се пръскаше от болка. Лицето му гореше, но краката и гърбът му бяха леденостудени. Мислеше си с тревога дали жените и децата му няма да пострадат по пътя в това мразовито време.
Чу се надвеси над съдията и каза:
3
Учителят Лан Таокуй е типичен представител на традиционната китайска школа за бойно изкуство, пренесена по-късно от китайски бежанци в Япония и доразвита там в известната японска система за самоотбрана, наречена „джудо“ или „жиужицу“. Китайското бойно изкуство целяло по-скоро физическото и нравствено усъвършенстване на личността, отколкото победата над противника. Б.пр.