— Тези сведения са много ценни — рече съдията. — Каза ли ти нещо друго?
— Не — отговори Тао Ган, — но ми показа фигурите, които подрежда със седемте картончета.
— Седемте картончета ли? — учуди се съдията. — Та те са само една детска игра! Спомням си, че съм играл с тях като дете. Нали става въпрос за оня картонен квадрат, разделен на седем парчета, с помощта на които могат да се образуват най-различни фигури?
— Да — засмя се Ма Жун, — това е странното любимо занимание на нашия приятел Лан! Той твърди, че седемте картончета са нещо много повече от детска игра. Казва, че те учат човека да вниква в главните особености на всичко, което вижда, карат го да съсредоточава мислите си!
— С тези картончета той може да изобрази практически всичко, което му кажете — рече Тао Ган. — И при това много бързо! — Той извади от широкия си ръкав седем картонени парчета, сложи ги на масата и ги подреди така, че да образуват квадрат. Обърна се към съдията и каза: — Ето как се нарязва картонът:
Тао Ган разбърка картончетата и продължи:
— Най-напред му казах, да изобрази Кулата на барабана и той ги подреди така:
— Тъй като първото ми желание не го затрудни, поисках да подреди картончетата във формата на бягащ кон. Това също му се удаде веднага:
— Тогава му казах, да изобрази обвиняем, коленичил в трибунала, и той направи това:
— Амбицирах се — продължи Тао Ган — и го накарах да изобрази пиян стражник, после танцуващо момиче, но той пак успя!
— Тогава — заключи Тао Ган — се предадох!
Съдията се разсмя заедно с всички останали, после каза:
— Колкото до странното ми усещане, че снощи нещо не е било наред, след като никой от вас не е забелязал нищо подозрително, трябва да приема, че това усещане се е дължало на неразположението ми. Между другото резиденцията на Чу Даюан е извънредно голяма. Едва не се загубих из тъмните коридори!
— Фамилията Чу — отбеляза Тао Ган — живее в тази резиденция от кой знае колко поколения! Тези големи стари къщи понякога са и малко зловещи.
— И все пак къщата на Чу едва ли е достатъчно голяма, като се имат предвид всичките му жени и наложници! — ухили се Ма Жун.
— Чу е добър момък! — припряно каза Цяо Тай. — Първокласен ловец и опитен управител — строг, но справедлив. Неговите арендатори са твърде привързани към него, а това говори много! Те всички са загрижени, че той все още няма син.
— Докато се опитва да се сдобие с наследник, сигурно не прекарва времето си чак толкова зле! — каза Ма Жун, като намигна многозначително.
Забравих да кажа — прекъсна го Тао Ган, — че секретарят на Чу, оня младеж Ю Кан, наистина изглежда много изнервен. Като му заговори човек, гледа като стреснат, сякаш вижда дух! Имам чувството, че и той мисли също като нас, а именно че годеницата му е забягнала с друг мъж!
Съдията поклати глава и каза:
— Ще трябва да разпитаме младежа, преди разсъдъкът му окончателно да се е помрачил. Що се отнася до госпожица Ляо Лиенфан, баща й се опитва с такова старание да ни убеди в безупречното й поведение, като че ли иска да убеди и самия себе си! Няма да е лошо да идеш в къщата на Ляо още днес следобед, Тао Ган, и да се опиташ да събереш малко повече сведения за обитателите й. Същевременно можеш да разпиташ и за братята Йе и да провериш какво точно е казал за тях учителят Лан. Но не отивай направо при тях, няма смисъл да ги сплашваме. Просто разпитай съседите наоколо.
Отекнаха три удара на бронзовия гонг. Съдията стана, за да постави съдийската си мантия и шапката. Очевидно новината за задържането на Пан Фън вече се беше пръснала навред, защото съдебната зала бе претъпкана.
Веднага след като откри заседанието и направи проверката, съдията взе четката за яркочервен туш и попълни един формуляр за началника на затвора. Когато доведоха Пан Фън пред съдийската маса, над зрителите се понесе гневен шепот. Братята Йе, които бяха застанали в първата редица заедно с Чу Даюан и Лан Таокуй, се втурнаха напред, но стражниците ги задържаха на местата им. Съдията удари с чукчето си по масата.
— Тишина! — извика той, а на коленичилия върху каменния под мъж каза строго:
— Името и професията ви?!
— Вашият нищожен слуга — каза Пан Фън със спокоен глас — се нарича Пан Фън и по професия е търговец на старинни вещи.
— Защо сте напуснали града оня ден? — попита съдията.