— Тежки времена настанаха! — изхриптя той. — Малко да ти е влажна стоката, веднага ти я връщат! А пък и черният дроб ме наболява! — Той разгърна кожуха и предпазливо постави ръка върху дясната страна на корема си.
— За мене пък времената не са чак толкова лоши! — безгрижно отбеляза Тао Ган. — Ще има да ям ориз по сто медни монети пека4, докато ми втръсне!
Другият бързо изправи гръб.
— По сто медни монети?! — с недоверие възкликна той. — Човече, та пазарната цена е сто и шестдесет!
— Не и за мене! — самодоволно каза Тао Ган.
— А защо не и за тебе? — оживено попита другият.
— Ха! — възкликна Тао Ган. — Това е тайна. Мога да я споделя само с някой професионален търговец на ориз.
— Пий едно вино от мене! — бързо каза дебелият. И докато наливаше чашата, добави: — Хайде, разкажи ми! Обичам интересните истории!
— Нямам много време — отвърна Тао Ган, — но ще ти кажа за какво става дума. Тази сутрин срещнах трима братя. Дошли в града с баща си и докарали пълна каруца с ориз за продан. Но снощи баща им починал от сърдечен удар. Бяха им нужни пари, и то веднага, за да затворят тялото в ковчег и да го откарат обратно у дома. Съгласих се да купя всичкия ориз по сто монети пека. Та това е, сега ще трябва да вървя. Слуга, сметката!
Докато се надигаше, дебелият го сграбчи за ръкава.
— Защо си се разбързал толкова, приятелю? — попита той. — Я изяж с мене едно блюдо печено месо! Хей, слуга, донеси и още едно гърне вино, господинът тук е мой гост!
— Е, няма да те обидя! — рече Тао Ган. Той седна отново и каза на слугата: — За мене да бъде печено пиле, стомахът ми е слаб. И най-голямата порция!
Слугата се отдалечи като мърмореше:
— Първо иска най-малкото, после най-голямото! Какво ли не му идва до главата на един слуга!
— Да ти кажа истината — поверително рече дебелият, — аз съм търговец на ориз и си разбирам от занаята! Ако складираш такова количество ориз за собствена употреба, той ще се развали. А на пазара не можеш го продаде, защото не си член на нашата гилдия. Но аз ще ти помогна, като купя ориза от тебе по сто и десет медни пари пека!
Тао Ган се поколеба. Изпразни бавно чашата си и рече:
— Можем да се спазарим. Хайде, пийни!
Той напълни чашите до ръба, после придърпа към себе си блюдото с печеното пиле. Като си избираше най-вкусните мръвки, попита:
— Тази къща отсреща не е ли на майстор Ляо, чиято дъщеря изчезна?
— Точно така! — каза другият. — Той има късмет, че се отърва от нея. Тя не беше стока… но да се върнем към оня ориз…
— Нека чуя тази пикантна история! — прекъсна го Тао Ган, като сграбчи нов къс от пилето.
— Не обичам да разпространявам слухове за богатите си клиенти — неохотно каза дебелият. — Не съм споделил това дори с жена си.
— Е, щом като ми нямаш доверие… — нацупено рече Тао Ган.
— Не исках да те обидя — побърза да каже другият. — Добре, работата е такава… Оня ден отивам в южната част на пазара. Изведнъж виждам госпожица Ляо без гувернантка, съвсем сама, да излиза от една затворена къща, близо до кръчмата „Пролетен вятър“. Тя оглежда улицата нагоре и надолу, после бързо се отдалечава. Мисля си, странна работа, и отивам до къщата да видя кой живее в нея. Тогава вратата се отваря и излиза един слаб младеж. Той също оглежда улицата в двете посоки и също бързо се отдалечава. Влизам в един магазин и разпитвам за къщата. И каква, мислиш, се оказва тя?
— Къща за любовни срещи! — бързо каза Тао Ган, като обираше последните парченца от солените зеленчуци.
— Откъде знаеш? — разочаровано попита дебелият.
— Казах го наслука и познах! — рече Тао Ган и изпразни чашата си. — Ела тук утре по същото време, тогава ще донеса сметките от ориза. Бихме могли да сключим сделка. Благодаря за угощението!
И той бързо се отправи към стълбището, като остави дебелият мъж смаяно да гледа празните чинии.
Глава седма
Ма Жун и Цяо Тай привършиха обяда си в стаичката на пазачите с по една чаша горчив чай, после си взеха довиждане с Хун. Конярят ги чакаше с конете им на двора. Ма Жун погледна към небето и каза:
— Изглежда, че няма да вали, братко. Да вървим пеша!
Цяо Тай се съгласи. Напуснаха трибунала със стегнати крачки. Минаха покрай високата стена срещу храма на бога на града, после свиха вдясно и навлязоха в спокойния, елегантен квартал, където живееше Лан Таокуй.
Един набит младеж, очевидно ученик на Лан, им отвори външната врата. Той им каза, че учителят е в залата за упражнения.