— Този пазар — каза Лан — е останал още от времето, когато Бейджоу е бил главен търговски център на татарските племена. Казват, че ако лабиринтът от тесни улички се опъне в една линия, тя ще се проточи на повече от пет мили! А вие какво търсите?
— Имаме заповед — отговори Ма Жун — да издирим госпожица Ляо Лиенфан — момичето, което изчезна тук оня ден.
— Спомням си — каза майсторът. — Това се е случило, докато е наблюдавала една танцуваща мечка. Елате, зная къде татарите показват такива представления!
Той ги преведе по пряк път зад магазините до една по-широка улица.
— Ето го мястото! — каза Лан. — В момента не виждам татари, но мечката танцува тъкмо тук!
Ма Жун огледа мизерните сергии отляво и отдясно, пред които продавачите хвалеха стоките си с дрезгави гласове, и отбеляза:
— Старият Хун и Тао Ган са разпитали вече всички тези юнаци — те си знаят работата. Няма смисъл да ги разпитваме отново. Чудя се обаче какво е търсела тук девойката. Човек би очаквал да иде към северната част на пазара, където се намират по-хубавите магазини за коприна и брокат.
— Какви обяснения даде гувернантката? — запита боецът.
— Тя каза, че са се заблудили — отговори Цяо Тай, — а като видели танцуващата мечка, решили да постоят малко и да я погледат.
— Две пресечки по на юг — забеляза Лан — се намира кварталът с публичните домове. Да не би тамошните обитатели да имат нещо общо със случая?
Ма Жун поклати глава.
— Сам претърсих бордеите — рече той — и не намерих нищо. — После добави ухилен: — Поне нищо, което да е във връзка с нашия случай.
Зад Ма Жун се чу странен брътвеж. Той се обърна и видя едно мършаво момче на около шестнадесет години, облечено в дрипи. Лицето му се гърчеше мъчително, докато издаваше странните звуци. Ма Жун бръкна в ръкава си, за да му даде една медна монета, но в това време момчето се шмугна край него и се вкопчи с всички сили в ръкава на учителя Лан. Майсторът се усмихна и постави широката си длан на рошавата му глава. Момчето изведнъж се успокои и погледна в екстаз извисилата се над него фигура.
— Странни приятели имате! — слисано каза Цяо Тай.
— Той не е по-странен от повечето хора, които виждате наоколо — спокойно каза Лан. — Това е изоставеното дете на един китайски войник и една татарска проститутка. Намерих го веднъж на улицата — някакъв пияница го беше ритал и му бе счупил няколко ребра. Наместих ги и задържах известно време момчето при себе си. То е нямо, но чува малко и ако му говорите съвсем бавно, разбира. Достатъчно е умно. Научих го на няколко полезни хватки и сега, ако някой посмее да го нападне, трябва наистина да е много пиян! Знаете ли, няма нищо, което да мразя повече от това — да гледам как измъчват слаби хора. Исках да задържа момчето като прислужник, но от време на време нещо му щуква и предпочита да стои тук, на пазара. Но редовно идва у дома да хапне купичка ориз и да се поприказваме.
Момчето отново започна да бръщолеви. Лан го изслуша внимателно и каза:
— Иска да знае какво правя тук. Най-добре да попитаме него за изчезналата девойка. Много е наблюдателно — тук се случват малко неща, които да убягнат от погледа му.
Лан разказа бавно на момчето за танцуващата мечка и момичето, като придружаваше думите си с жестове. Момчето слушаше напрегнато, впило очи в устните на Лан. По разкривеното му чело избиха капки пот. Когато Лан свърши, то изведнъж се оживи. Бръкна в ръкава му и извади седемте картончета. После клекна и започна да ги подрежда върху уличните камъни.
— Аз съм го учил на това — каза майсторът по борба с усмивка. — То често му помага да обясни какво иска да каже. Да видим какво подрежда сега!
Тримата приятели се наведоха и се вгледаха във фигурата, която майстореше момчето.
— Без съмнение изобразил е татарин — отбеляза Лан. — Това на главата му е черната качулка, която носят татарите от равнината. И какво направи този човек, приятелю?
Нямото момче тъжно поклати глава. После сграбчи ръкава на Лан и издаде няколко дрезгави звука.
— Иска да каже, — че му е трудно да обясни — каза Лан Таокуй. — Вика ме да ида с него при старата вещица — една просякиня, която малко или повече го наглежда. Двамата живеят в една дупка в земята под един магазин. Вие по-добре почакайте тук. Там е доста мръсно и вони, но е топло, а от това по-важно няма!
Лан тръгна с момчето. Ма Жун и Цяо Тай започнаха да разглеждат изложените по близките сергии татарски ножове.
Лан се върна сам и каза с доволен вид: