— Мисля, че имам нещо за вас! Елате с мене!
Той завлече двамата мъже в ъгъла зад една сергия и продължи с тих глас:
— Старата вещица каза, че тя и момчето са били в тълпата заедно с другите зяпачи, когато е танцувала мечката. Забелязали едно добре облечено момиче, придружено от възрастна дама и се опитали да се доберат до тях, защото им се сторило, че ще успеят да изпросят някоя пара. Но точно когато старицата успяла да се доближи, една дама на средна възраст, която стояла зад момичето, прошепнала нещо в ухото му. Момичето бързо погледнало към гувернантката си, но като видяло, че тя е погълната от танца на мечката, тихо се отдалечило с другата жена. Момчето пропълзяло под краката на стълпилите се хора и тръгнало след тях, за да ги помоли за милостиня. Но тогава един едър мъж с черна татарска качулка го изблъскал грубо и тръгнал след двете жени. Момчето си рекло, че ще е по-добре да изостави опитите си да припечели някоя пара, защото качулатият наистина изглеждал много свиреп. Не смятате ли, че това е доста интересно?
— Безспорно! — възкликна Ма Жун. — Можаха ли старицата или момчето да опишат жената и татарина?
— За нещастие, не! — отвърна Лан Таокуй. — Разбира се, зададох им този въпрос. Жената била закрила долната половина на лицето си с шал, а мъжът бил с придръпнати върху устата краища на качулката.
— Трябва веднага да докладваме за тази история — каза Цяо Тай. — Тя е първата съществена следа към онова, което се е случило с момичето!
— Ще ви преведа до изхода по пряк път — каза учителят Лан.
Той ги поведе по един тесен, полумрачен проход между сергиите, по който сновеше гъста тълпа. Изведнъж се чу пронизителен женски писък, после шум от чупене на мебели. Хората наоколо се разбягаха и след миг тримата приятели останаха сами в прохода.
— Там, в тъмната къща! — извика Ма Жун. Той се втурна напред, отвори вратата с ритник и влезе, последван от двамата си спътници. Прекосиха тичешком празното преддверие и стигнаха до широко стълбище. На горния етаж имаше само една голяма стая откъм страната на улицата. Това, което видяха в стаята, ги обърка. В средата двама грубияни биеха и ритаха двама мъже, сгърчени на пода. Една полугола жена трепереше край леглото до вратата, а на леглото при прозореца друга жена се опитваше да прикрие голотата си.
Грубияните оставиха жертвите си. По-здравият от тях, с превръзка на дясното око, подлъган от бръснатата глава на майстора по борба, реши, че учителят Лан е най-слабото звено на нападението, и насочи бърз удар към лицето му. Майсторът отмести главата си едва забележимо. Замахналата ръка мина покрай лицето му. В същото време той блъсна рамото на нападателя си като на шега. Побойникът политна като стрела, изхвърлена от тетивата на лък, и се блъсна в стената. Превръзката падна от окото му. В същото време другият побойник се бе навел, за да удари с главата си стомаха на Ма Жун. Но последният вдигна коляното си така, че то го фрасна право в лицето. Голата жена отново изпищя.
Едноокият се изправи и като пъшкаше, каза:
— Ако беше тук мечът ми, щях да ви направя на кайма, негодници!
Ма Жун понечи да го свали на земята, но Лан хвана ръката му.
— Страх ме е, че поддържаме виновната страна, братко! — А към побойниците добави: — Тези двама мъже са служители на трибунала.
Двете жертви, които се бяха изправили, бързо се спуснаха към вратата, но Цяо Тай незабавно препречи пътя им.
Лицето на едноокия просветна. Оглеждайки тримата приятели, той инстинктивно се обърна към Цяо Тай:
— Съжалявам за грешката, началство! Помислихме, че сте на страната на тия двама сводници. Аз и приятелят ми сме пехотинци от Северната армия, отпускари.
— Покажете документите си! — строго каза Цяо Тай. Човекът измъкна от пояса си смачкан плик, на който личеше големият печат на Северната армия. Цяо Тай набързо прегледа, книжата в плика и докато го подаваше обратно, каза:
— В ред са! Разкажи какво се е случило!
— Онази жена на кушетката — започна войникът — ни спря на улицата и ни покани да се позабавляваме. Дойдохме тук и видяхме, че ни чака още една жена. Дадохме парите в предплата, позабавлявахме се и легнахме да дремнем. Когато се събудихме, видяхме, че всичките ни пари ги няма. Аз се развиках. Тогава се появиха тия двама мазни сводници и казаха, че жените били техни съпруги. Ако не сме офейкали веднага, щели да повикат военната полиция и да съобщят, че сме изнасилили жените. Оказахме се в опасно положение, защото попаднеш ли веднъж в ръцете на военната полиция, казвам ви, ще минеш през десетте зали на ада — виновен или не! Те пребиват човека ей тъй, само за да се стоплят! И така, решихме да прежалим парите си, но преди това да накараме тия двама мръсници хубаво да ни запомнят.