Ма Жун оглеждаше другите двама мъже от горе до долу. Изведнъж възкликна:
— Струва ми се, че познавам тези двама юнаци! Те са от втория публичен дом, две пресечки по-надолу!
Двамата мъже веднага паднаха на колене и започнаха да молят за милост. По-възрастният извади от ръкава си кесийка с пари и я подаде на едноокия войник.
Ма Жун каза с отвращение:
— Не можете ли да измислите поне веднъж някой нов номер, песоглавци? Започвате да ставате досадни. Ще дойдете в трибунала, жените — също!
— Можете да подадете жалба — каза Цяо Тай на войниците.
Едноокият изгледа въпросително приятеля си, после рече:
— Да ви кажа право, началство, май ще бъде по-добре да не подаваме жалба. Трябва да се върнем в лагера след два дни, а да стоим на колене в трибунала, струва ми се, не е най-добрият начин да прекараме остатъка от отпуската си. Върнаха ни парите, пък и момичетата добре ни позабавляваха. Не бихте ли могли да ни пуснете да си вървим… и толкова!
Цяо Тай погледна към Ма Жун, който вдигна рамене и каза:
— На мене ми е все едно. Но двамата сводници ще задържа, защото тази къща работи без разрешително. — Той попита по-възрастния: — Ей, ти, я кажи — давате ли под наем тази къща и на господа, които си водят приятелки?
— Никога, Ваше Превъзходителство! — бързо отвърна човекът. — Да се дава подслон на клиенти, които спят с нерегистрирани жени, е противозаконно! Подобна къща ще намерите на следващата улица, близо до кръчмата „Пролетен вятър“. Съдържателката дори не участваше в нашето сдружение. Но тя умря оня ден и сега къщата е затворена.
— Мир на праха й! — с престорена благочестивост рече Ма Жун. — Е, нямаме повече работа тук. Ще накараме пазача на пазара и хората му да отведат тия двама юнаци и дамите им до трибунала. — А на войниците каза: — Вие сте свободни!
— Много ви благодарим, началство! — признателно рече едноокият войник. — Това е първото хубаво нещо, което ни се случва през последните дни. Откакто загубих окото си, ни преследват само неприятности.
Ма Жун забеляза, че разтрепераната гола жена на леглото се колебае да събере дрехите си. Той й викна:
— Не се срамувай, малката! Твоите прелести са добра реклама за публичния дом!
Когато жената слезе от леглото, Лан Таокуй се обърна с гръб към нея и нехайно попита войника:
— Какво се е случило с окото ти?
— Премръзна, докато слизахме насам от Селото на петте овена — отговори войникът. — Потърсихме някой, който да ни помогне да стигнем по-бързо до града, но срещнахме само един старец на кон. Но и той трябва да е бил крадец, защото веднага щом ни видя, препусна в галоп и избяга. Казах на приятеля си…
— Стой! — прекъсна го Ма Жун. — Носеше ли нещо този човек?
Войникът се почеса по главата, после рече:
— Да, сега, като ме питате, си спомням, че на седлото му висеше кожена торба или нещо подобно.
Ма Жун хвърли бърз поглед към Цяо Тай.
— По стечение на обстоятелствата — каза той на войника — нашият съдия се интересува от човека, когото сте видели. Ще трябва да дойдете в трибунала, но ви обещавам, че няма да ви отнемем много време. — После се обърна към учителя Лан и каза: — Хайде да тръгваме!
— Сега, след като видях, че вие двамата наистина заслужихте надниците си — ухилено каза учителят, — аз ще си ида. Ще похапна и след това отивам на баня.
Глава осма
Когато Ма Жун и Цяо Тай пристигнаха в трибунала с двамата войници, стражите при портата им казаха, че Тао Ган вече се е върнал и заедно с Хун и Ди са се уединили в личния кабинет на съдията. Ма Жун ги предупреди, че скоро ще дойде пазачът на пазара и ще доведе двама мъже и две жени. Нареди им да предадат мъжете на началника на затвора и да повикат госпожа Гуо, която да се погрижи за двете проститутки. След като даде тези разпореждания, Ма Жун тръгна с Цяо Тай към личния кабинет на съдията. Казаха на двамата войници да чакат отвън в коридора.
Съдията бе погълнат от разговора с Хун и Тао Ган, но като видя, че влизат другите му двама помощници, им нареди да докладват незабавно.
Ма Жун описа с подробности какво се беше случило на пазара и в заключение добави, че двамата войници чакат отвън.
Съдията изглеждаше много доволен. Той каза:
— Като вземем предвид и разкритията на Тао Ган, сега най-после имаме обща представа за онова, което се е случило с момичето. Но първо вкарайте в кабинета тези двама войници!
След като войниците почтително поздравиха съдията, той ги накара да разкажат отново с най-големи подробности какво се е случило с тях, а после каза: