— И това ли е целият надзор, който упражнявате? — навъсено запита съдията.
— Ами, Ваша Милост — извинително отговори собственикът, — ние само внимаваме някой да не се промъкне в банята, без да си плати, или пък да излезе с чужди дрехи.
Съдията реши, че повече не би могло и да се очаква. Той попита касиера:
— Видя ли всичките четирима да излизат от банята?
— Наистина не бих могъл да кажа, Ваша Милост… — отговори касиерът. — След откриването на убийството се насъбра толкова народ, че аз…
Влязоха Хун и Ма Жун. Те докладваха, че в кабината не са намерени други улики. Съдията попита Ма Жун:
— Когато с Цяо Тай проверявахте излизащите от банята, видяхте ли между тях младеж, облечен като татарин?
— Не, Ваша Милост — отвърна Ма Жун. — Взехме имената и адресите на всички. Не бих пропуснал да забележа човек в татарски дрехи, защото тук рядко се срещат такива.
Съдията се обърна към касиера и каза:
— Излез навън и се опитай да намериш из тълпата на улицата кой да е от ония четирима младежи!
Човекът излезе, а съдията остана да седи край масата, като мълчаливо почукваше по нея с дървеното номерче.
Касиерът се върна с един младеж, който застана сковано пред съдията.
— Кой е оня твой приятел, татаринът? — попита съдията.
Младежът го погледна уплашено.
— Аз… аз наистина не го познавам, господарю! — заекна той. — Видях го оня ден — навърташе се край банята, но не влезе. И тази вечер беше тук. Когато влязохме, той ни последва.
— Опиши го! — нареди съдията.
Младежът се притесни още повече. След известно колебание проговори:
— Беше доста нисък и слаб, струва ми се. Носеше черен татарски шал, увит около главата. Шалът покриваше устата му, затова не можах да видя дали има мустаци, но забелязах да се подава кичур от дългите му коси. Приятелите ми поискаха да го заговорят, но той ни изгледа така, че те се отказаха. Тези татари винаги носят дълги ножове и…
— Не го ли разгледа по-добре, докато бяхте в банята? — запита съдията.
— Изглежда, че си е взел отделна вана — каза младежът. — Не го видяхме в басейна.
Съдията го стрелна с поглед.
— Това е всичко! — кратко каза той, а когато младежът се втурна навън, заповяда на касиера: — Преброй си номерцата!
Касиерът веднага се зае да разпределя номерата, а Ди го наблюдаваше, като поглаждаше бавно брадата си. Най-сетне касиерът каза:
— Странно, Ваша Милост! Липсва черната дъсчица с номер тридесет и шест!
Съдията стана, обърна се към Хун и Ма Жун и каза:
— Сега можем да се връщаме в трибунала, тук няма повече какво да правим. Поне научихме как убиецът е влязъл в банята и как е излязъл, без да го забележат. Имаме и обща представа как изглежда. Хайде да си вървим!
Глава единадесета
На следващия ден, по време на сутрешното заседание, Гуо направи аутопсия на трупа на майстора на бойните изкуства. Присъствуваха всички първенци на Бейджоу и всички граждани, които бяха успели да си намерят място в съдебната зала.
След като завърши аутопсията, Гуо докладва:
— Смъртта е причинена от силна отрова: стрит корен от змийско дърво, което расте на юг. Проби от чая, останал в чайника и в счупената чаша, бяха дадени на болно куче. Първата проба се оказа безвредна, но скоро след като близна малко от втората, кучето умря.
Съдията попита:
— Как е била сипана отровата в чаената чаша?
— Предполагам — отвърна Гуо, — че изсушеният жасминов цвят предварително е бил поръсен с отровата и след това — тайно поставен в чашата.
— На какво се основава това предположение? — запита съдията.
— Отровният прах — продължи следователят — има слаба, но много характерна миризма, която би се доловила още по-ясно при смесването с горещия чай. Но ако отровата се постави в жасминов цвят, ароматът на последния успешно ще прикрие миризмата й. Когато подгрях остатъка от чая без жасмина, миризмата му стана съвсем характерна и така определих вида на отровата.
Съдията кимна и нареди на гърбавия да постави отпечатъка от палеца си под протокола. После удари с чукчето си по масата и каза:
— Покойният учител Лан Таокуй е бил отровен от все още неизвестна нам личност. Той беше изтъкнат боен майстор, няколко пъти поред шампион на северните провинции. Освен това се отличаваше с благородния си характер. Цялата империя и особено околията Бейджоу, която се гордееше с него, скърбят дълбоко за загубата на този забележителен човек. Трибуналът ще положи всички усилия за залавянето и наказването на престъпника, за да може душата на учителя Лан да почива в мир!