Погледът на Ди падна върху някакъв по-голям квадратен предмет, оставен край масата и покрит с влажна кърпа. Тъкмо се канеше, от чисто любопитство, да повдигне кърпата, когато Пан влезе.
— Не пипайте! — извика той.
Съдията го погледна озадачено и Пан побърза да обясни:
— Това е масичка, прясно намазана с лак, Ваша Милост. Подновявам я. Влажният лак не бива да се докосва с голи ръце, защото причинява тежко възпаление на кожата!
Съдията смътно си спомни, че е чувал да се говори за болезненото възпаление, предизвикано от съприкосновението с пресен лак. Докато Пан му наливаше чай, той каза:
— Този сатър тук изглежда много красиво изработен!
Пан вдигна огромното острие и внимателно прекара палец по ръба му.
— Да — каза той, — направен е преди повече от петстотин години. Използували са го за убиване на жертвените животни в храма. Но острието все още е отлично!
Съдията отпи от чая си. Забеляза, че в къщата е съвсем тихо — не се долавяше никакъв шум.
— Съжалявам — ненадейно каза той, — но ще трябва да ви задам един малко деликатен въпрос… Човекът, който е убил жена ви, е знаел предварително, че се каните да напуснете града. Сигурно тя му е казала. Имате ли някакви основания да смятате, че е поддържала връзки с друг мъж?
Пан Фън пребледня. Той смутено погледна към съдията и каза с горчив глас:
— Трябва да си призная, че от няколко седмици бях забелязал известна промяна в отношението й към мене. Тези неща трудно се изразяват с думи, но… — Той се поколеба, ала след като съдията не каза нищо, продължи: — Не бих желал да отправям необмислени обвинения, но все ми се струва, че Йе Тай имаше нещо общо с тази работа. Той често идваше при жена ми, когато аз не бях у дома. Тя не беше лишена от привлекателност, Ваша Милост. Понякога подозирах, че Йе Тай се опитва да я придума да ме остави, за да може да я продаде на някой заможен мъж като наложница. Тя обичаше разкоша, а пък аз, разбира се, никога не съм могъл да й купувам скъпи подаръци и…
— Ако не се смятат златните гривни, обсипани с рубини! — сухо вметна съдията.
— Златни гривни ли? — възкликна поразен Пан Фън. — Ваша Милост сигурно греши, тя имаше само един сребърен пръстен, подарен от леля й.
Съдията стана.
— Не се опитвайте да ме мамите, Пан Фън! — строго каза той. — Вие знаете не по-зле от мене, че жена ви е имала две тежки златни гривни и няколко игли за коса от масивно злато!
— Невъзможно, Ваша Милост! — възбудено каза Пан. — Тя никога не е имала такива неща!
— Елате — хладно каза съдията, — аз ще ви ги покажа!
Той тръгна към спалнята, а Пан го последва по петите. Като посочи сандъците за дрехи, съдията нареди:
— Отворете най-горния, в него ще намерите скъпоценностите!
Пан вдигна капака. Съдията видя, че сандъкът е пълен само до половината с безразборно натрупани женски дрехи. Спомняше си ясно, че оня ден дрехите бяха грижливо подредени и че Тао Ган внимателно ги постави обратно, след като претърси сандъка.
Ди напрегнато наблюдаваше как Пан изважда дрехите и ги струпва на пода. Когато изпразни сандъка, той възкликна с облекчение:
— Ваша Милост вижда, че тук няма никакви скъпоценности!
— Нека погледна! — каза съдията и бутна Пан встрани. Като се наведе над сандъка, той вдигна капака на двойното дъно. То беше празно.
Ди се изправи и отбеляза хладно:
— Не сте твърде умен, Пан Фън! Укриването на накитите няма да ви помогне много. Кажете истината!
— Заклевам се, Ваша Милост — искрено каза Пан, — аз дори не съм и подозирал, че сандъкът има двойно дъно!
Известно време съдията постоя замислен. После бавно огледа стаята. Изведнъж тръгна към левия прозорец и дръпна една от железните пречки, която изглеждаше огъната. Тя се измъкна на две парчета. Като провери и останалите пречки на решетката, Ди откри, че те всички бяха прерязани и после внимателно поставени обратно в първоначалното им положение.
— По време на отсъствието ви тук се е промъкнал крадец! — каза той.
— Но когато се върнах от трибунала, всичките ми пари бяха на мястото си! — слисано рече Пан Фън.
— А какво ще кажете за тези дрехи? — попита съдията. — Първия път, когато претърсвахме стаята, кутията беше пълна. Можете ли да ми кажете кои дрехи липсват?
След като потършува из купа смачкани дрехи, Пан каза:
— Да. Не виждам две доста скъпи рокли от тежък брокат с черна подплата. Жена ми ги бе получила като сватбен подарък от леля си.
Съдията бавно поклати глава, огледа се и каза:
— Струва ми се, че липсва още нещо. Чакайте да си спомня… Разбира се! В ей оня ъгъл имаше лакирана червена масичка!
— О, да! — рече Пан. — Тя е същата, която поправям в момента.