Съдията застана неподвижно и се замисли дълбоко. Докато разчесваше с пръсти дългите си бакенбарди, нещата постепенно започнаха да му стават ясни. Какъв глупак е бил, та да не се сети за това по-рано! Уликата е била тук през цялото време, престъпникът бе допуснал груба грешка още в самото начало! А той не бе успял да я забележи! Но сега всяко нещо отиваше на мястото си…
Най-после съдията като че ли се пробуди от унеса си и каза на Пан Фън, който го наблюдаваше напрегнато:
— Вярвам, че казвате истината, Пан! Хайде да се върнем в другата стая.
Ди изпи бавно чаша чай, а в това време Пан си сложи ръкавици и повдигна влажната кърпа.
— Това е червената масичка, за която питаше Ваша Милост — каза той. — Тя е чудесна старинна вещ, но трябваше да се поднови лакировката й. Оня ден, преди да тръгна за Селото на петте овена, я бях оставил в ъгъла на спалнята да съхне. За беда някой трябва да я е пипнал след това, защото, като я разгледах тази сутрин, видях на повърхността й голямо, размазано петно. Точно него оправям сега.
Съдията остави чашата си и запита:
— Възможно ли е жена ви да се е докоснала до масичката?
— Тя не беше толкова глупава, Ваша Милост! — с усмивка отговори Пан. — Неведнъж съм я предупреждавал и тя знаеше много добре колко е болезнено изгарянето с лак! Миналия месец при мене дойде госпожа Лу от магазина за памук — бе я сполетяла същата беда, ръката й беше подута и покрита с рани. Попита ме как да се лекува и аз й обясних…
— Откъде познавате тази жена? — прекъсна го съдията.
— Когато тя беше още дете — каза Пан, — родителите й живееха в съседство със старата ми къща, в западната част на града. Не бях я виждал, откакто се омъжи. Не мога да кажа, че ми е липсвала — никога не съм харесвал жените от това семейство. Бащата беше порядъчен търговец, но майката имаше татарски произход и се занимаваше с черна магия. Дъщерята също проявяваше интерес към подобни занимания, все приготовляваше странни питиета в кухнята, а понякога изпадаше в транс и тогава говореше ужасни неща. Очевидно е научила новия ми адрес и е дошла да се посъветва с мене за пострадалата си ръка. Тогава ми каза, че мъжът й е починал.
— Това наистина е много интересно! — каза съдията. После погледна съчувствено към Пан и добави: — Сега зная кой е извършил това гнусно престъпление, Пан Фън! Но престъпникът е опасен маниак, с такива хора трябва много да се внимава. Стойте си у дома тази вечер и заковете дъски върху оня прозорец в спалнята. И дръжте входната врата залостена! Утре ще разберете защо.
Пан Фън слушаше объркан. Съдията не му остави време да задава въпроси. Поблагодари му за чая и си тръгна.
Глава четиринадесета
Когато се върна в трибунала, съдията завари Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган да го чакат в личния му кабинет. Един поглед му беше достатъчен, за да разбере по свъсените им лица, че не носят добри вести.
— Господин Чу Даюан беше съставил великолепен план — печално съобщи Ма Жун, но не успяхме да открием никакви нови улики. Чу Даюан и Цяо Тай обиколиха всички видни граждани и направиха списък на всички ученици, които е имал учителят Лан. Ето списъка, но той едва ли ще ни помогне много! — Ма Жун извади един свитък от ръкава си и го подаде на съдията. Докато Ди го преглеждаше, той продължи: — А ние с Тао Ган и Хун отидохме да претърсим къщата на учителя Лан. Всичко беше напразно не намерихме нищо, което да подсказва, че Лан е имал неприятности с някого. Тогава разпитахме главния му помощник — един хубав младеж на име Мей Чън. Той ни каза нещо, което може да се окаже важно.
До този момент съдията не бе слушал много внимателно, мисълта му все още бе заета от изненадващото откритие, направено в къщата на Пан. Но сега се надигна и запита живо:
— Какво ви каза той?
— Каза ни — продължи Ма Жун — че веднъж, като се върнал неочаквано в къщата на учителя през нощта, го чул да разговаря с някаква жена.
— И коя е била жената? — възбудено попита съдията. Ма Жун вдигна рамене и рече:
— Мей Чън не я е видял, само чул през вратата няколко неясни думи, без да долови смисъла им. Не може да каже чий е бил женският глас, но забелязал, че тя била разгневена. Мей Чън е порядъчен, честен младеж и не би си позволил да подслушва, така че веднага си отишъл.
— Това доказва поне, че учителят Лан все пак е имал връзка с жена! — живо каза Тао Ган.
Съдията не изрази мнение. Вместо това запита:
— Къде е Хун?
— Когато си свършихме работата в къщата на Лан — отговори Ма Жун — Хун отиде на пазара да разпита двамата младежи за оня татарин. Каза, че ще се върне за вечеря. Цяо Тай беше изпратил Чу Даюан до дома му и след това дойде при нас в къщата на Лан.