Из трибунала отекнаха трите удара на бронзовия гонг. Съдията каза намръщено:
— Започва вечерното заседание. Повикал съм една госпожа Лу, вдовица, чийто мъж е умрял при подозрителни обстоятелства. Възнамерявам да я освободя след няколко обикновени въпроса и се надявам, че на това заседание няма да възникнат усложнения. Защото трябва да ви кажа какво важно откритие направих днес следобед в къщата на Пан Фън. Може би то ще ни позволи да разгадаем подлото престъпление, извършено там!
Тримата му помощници го отрупаха с въпроси, но съдията вдигна ръка:
— След заседанието, когато се върне и Хун — каза той — ще споделя с вас предположенията си! После стана и с помощта на Тао Ган бързо наметна съдийската си мантия.
Ди видя, че в съдебната зала отново са се събрали многобройни зрители. Всички горяха от нетърпение да чуят последните новини около убийството на Лан Таокуй.
Веднага щом откри заседанието, Ди съобщи, че разследването на случая с отравянето на първенеца в бойните изкуства има значителен напредък. Каза, че трибуналът вече разполага с някои съществени улики. После попълни един формуляр за началника на затвора. Из залата се понесе възбуден шепот, когато госпожа Гуо въведе вдовицата Лу. Началникът на стражници я придружи до съдийската маса, а госпожа Гуо се оттегли.
Съдията забеляза, че госпожа Лу бе положила големи грижи за външността си. Лицето й бе напудрено едва забележимо с руж, а веждите — внимателно подчертани. Облечена в прост халат с тъмнокафява подплата, тя правеше поразяващо впечатление, но ружът не можеше да смекчи злобните очертания на малката й уста. Преди да коленичи на каменния под, тя стрелна с поглед съдията, по с нищо не показа, че го познава.
— Кажете името и професията си! — заповяда Ди.
— Вашата покорна слугиня — отговори госпожа Лу с отмерен глас — е вдовицата Лу, по баща Чън. Тя държи магазина за памук на покойния си мъж, Лу Мин.
След като изчака тези подробности да бъдат записани, съдията каза:
— Възнамерявах да ви помоля да ми помогнете за изясняването на обстоятелствата, при които е починал съпругът ви и затова накарах да ви повикат. Исках да ви задам няколко обикновени въпроса. Тъй като сте отказали да дойдете доброволно, трябваше да издам писмено нареждане и сега ще ви разпитам тук, в съдебната зала.
— Мъжът ми почина — хладно каза госпожа Лу — преди Ваша Милост да заеме поста си тук. Смъртта беше регистрирана според правилата от вашия предшественик. Покорната ви слугиня не вижда на какво основание ваша милост възнамерява да преразгледа този случай. Доколкото й е известно, срещу нея не е подадена никаква жалба в този трибунал.
Съдията разбра, че жената е умна и умее да говори. Той каза остро:
— Съдът счита за необходимо да провери някои забележки относно заболяването на покойния ви съпруг, направени от съдебния следовател.
Госпожа Лу внезапно стана и полуобърната към зрителите, извика:
— Ще позволите ли на този гърбушко да клевети една почтена вдовица? Всеки знае, че този, който има уродливо тяло, има и уродлива душа!
Съдията удари с чукчето си по масата и извика гневно:
— Не си позволявай да хулиш служител на този съд, жено!
— Хубав съд! — презрително каза госпожа Лу. — Та нима онази нощ не идвахте преоблечен у дома вие, съдията?! И като не ви пуснах да влезете, не пратихте ли днес човек да ме доведе тук ей тъй, без заповед, без нищо?!
Съдията побледня от гняв. Той се овладя с усилие, а после каза с равен глас:
— Обвинявам тази жена в обида на съда. Тя ще получи петдесет камшика.
Тълпата се разшумя. Това очевидно не й хареса. Но началникът на стражниците бързо пристъпи към госпожа Лу, сграбчи я за косите и я смъкна на колене. Двама стражници разкъсаха халата и бельото й до кръста, а други двама застанали от двете й страни, я настъпиха по прасците и вързаха ръцете й на гърба. Камшикът на началника на стражниците се изви във въздуха. След първите няколко удара госпожа Лу изкрещя:
— Кучият му съдия! Ето как иска да изкара яда си върху една почтена жена, която го пренебрегна! Той…
Камшикът отново се впи в голия й гръб, гласът й се задави и тя започна диво да пищи. Но щом началникът на стражниците спря, за да отбележи, че първите десет удара са нанесени, тя извика:
— Учителят Лан е убит, а този кучи съдия мисли само как да прелъсти една жена. Той…
Камшикът се спусна, тя не можа да довърши думите си и отново запищя. Когато началникът на стражниците спря, за да отбележи двадесетия удар, тя пак се опита да каже нещо, но не успя. След още пет удара политна напред и падна по очи на пода. По знак на съдията началникът на стражниците вдигна главата й и изгори малко силен тамян под носа й, за да я свести. Когато най-после отвори очи, тя беше толкова изнемощяла, че не можеше да седне. Наложи се да я придържат за раменете и да държат главата й изправена, хваната за косите.