И съдията закри заседанието.
Глава седемнадесета
Когато се прибраха в личния му кабинет, съдията каза с уморен глас:
— Личността на Чу Даюан е била раздвоена. Външно той беше добродушният атлет, когото вие, Ма Жун и Цяо Тай, не можехте да не харесвате. Но душата му е била гнила, разядена от непрекъснато терзание, породено от физическа слабост.
Ди направи знак на Тао Ган, който бързо напълни чашата му с чай. Съдията го изпи жадно и продължи към Ма Жун и Цяо Тай:
— Имах нужда от време, за да претърся резиденцията на Чу. Трябваше да го изненадам, защото той е хитър като дявол. Ето защо го изпратих заедно с вас двамата за зелен хайвер в Селото на петте овена. Ако не бяха убили Хун, още снощи щях да разкажа на всички ви теорията си за престъплението на Чу. Но след това ново зверство разбрах, че не ще мога да искам от вас да се държите естествено с убиеца на инспектора. И аз самият не бих могъл да го направя!
— Да бях знаел — свирепо каза Ма Жун, — щях да удуша това куче със собствените си ръце.
Съдията поклати глава. Настъпи продължително мълчание. После Тао Ган запита:
— Кога Ваша Милост разбра, че обезглавеното тяло не е на госпожа Пан?
— Трябваше да се досетя веднага! — горчиво каза съдията, — защото съществуваше една очевидна нелогичност.
— Каква нелогичност? — възбудено попита Тао Ган.
— Пръстенът! — отговори съдията. — По време на аутопсията Йе Пин заяви, че рубинът е бил изтръгнат. Щом като убиецът е искал да вземе камъка, защо просто не е свалил целия пръстен от ръката?
Тао Ган се плесна по челото, а съдията продължи:
— Това е първата грешка, допусната от убиеца. Но аз не само пропуснах да я забележа, ами не обърнах достатъчно внимание и на една друга подробност, която подсказваше, че тялото не е на госпожа Пан, а именно — липсата на обувките!
Ма Жун поклати глава.
— Наистина, трудно е да се прецени — каза той — дали тези свободни рокли и леки долни дрехи, с които се обличат жените, са им по мярка, или не. Виж, с обувките е друго…
— Точно така — каза съдията. — Убиецът е знаел, че ако остави само дрехите на госпожа Пан, ние ще се запитаме къде са обувките, а ако остави и тях, можем да открием, че не са по мярка на трупа. И тъй, той се е изхитрил да вземе със себе си всичко, като се е надявал това така да ни обърка, че да не отдадем достатъчно внимание на липсващите обувки.
Съдията въздъхна и продължи:
— За нещастие стана точно така, както е очаквал той! След това обаче убиецът е допуснал втора грешка — благодарение на нея намерих вярната следа и прозрях онова, което ми се бе изплъзнало в началото… Влюбен до полуда в рубините, той не е могъл да ги остави в къщата на Пан. Затова, докато Пан беше в затвора, се е вмъкнал в спалнята и ги е взел от кутията за дрехи. Сглупил е и като се е съгласил да изпълни желанието на госпожа Пан да й занесе някои от любимите й рокли. По това се досетих, че тя е жива. Освен това, ако убиецът е знаел къде са камъните, той би ги взел още когато е извършил убийството. Някой му е казал за двойното дъно по-късно и този някой би могла да бъде само госпожа Пан. Тогава проумях защо пръстенът беше без камък и защо убиецът е взел със себе си всички дрехи. Той е искал да ви попречи да открием, че тялото не е на госпожа Пан. Знаел е, че единственият човек, който би могъл да разбере това, е мъжът й и се е надявал — отново основателно! — че когато подозренията паднат от Пан Фън, тялото вече ще е заковано в ковчега.
— А кога Ваша Милост разбра, че Чу Даюан е свързан с престъплението? — попита Цяо Тай.