— Чак след последния разговор с Пан Фън — отговори съдията. — В началото подозирах Йе Тай. Запитах се коя може да бъде убитата жена и тъй като само за госпожица Ляо бе съобщено, че е изчезнала, помислих, разбира се, че жертвата е тя. Следователят установи, че трупът не е на девственица, но от признанията на Ю Кан знаех, че и госпожица Ляо не е била такава. И друго: Йе Тай, както мислехме тогава, бе отвлякъл госпожица Ляо, а той бе достатъчно силен, за да й отреже главата. Имаше моменти, в които ми се струваше доста правдоподобно следното предположение: Йе Тай убива госпожица Ляо в пристъп на гняв, неговата сестра му помага да прикрие убийството и след това умишлено изчезва… Но скоро отхвърлих тази теория.
— Защо? — бързо попита Тао Ган. — Тя ми се струва много логична. Знаем, че госпожа Пан е била твърде близка с брат си, а освен това така би могла да се отърве и от мъжа си, за когото е нехаела!
Съдията поклати глава.
— Не забравяйте — рече той — историята с лака. От онова, което каза Пан Фън, разбрах, че само убиецът е могъл по невнимание да докосне оная прясно лакирана спалнята. Госпожа Пан е била предупредена и би внимавала много да не се допре до нея. Йе Тай нямаше изгаряния по ръцете, а едва ли би могъл да направи всичко това с нещастната жертва, ако е бил с ръкавици. Изгарянето с лака е улика срещу Чу Даюан. Спомням си два случая, сами по себе си доста обикновени, които сега изведнъж придобиват особено значение. Първо, изгарянето обяснява внезапното решение на Чу да организира ловна вечеря на открито вместо обикновено угощение на топло, в залата. Трябвало е през цялото време да бъде с ръкавици, за да прикрие пострадалата си ръка. Второ, става ясно защо Чу е пропуснал възможността да убие вълка, когато беше на лов с Ма Жун и Цяо Тай сутринта след убийството. Прекараната от него нощ е била ужасна и ръката много го е боляла… Освен това бях сигурен, че убиецът живее близо до Пан и вероятно има много голяма резиденция. Знаех, че е излязъл от къщата на Пан с една лена, която никой не е трябвало да види, и е носел голям вързоп. Той не би могъл да поеме риска за среща с нощната стража или някой патрул на военната полиция, защото те имат похвалния навик да спират и разпитват всички, които скитат през нощта с големи вързопи. Сега вече знаем, че Пан живее на една пуста улица и от неговата къща лесно може да се стигне до задната врата на резиденцията на Чу, като се върви откъм вътрешната страна на градската стена, където има само стари складове.
— Но точно преди да стигне до резиденцията си — възрази Тао Ган, — е трябвало да пресече главната улица близо до източната градска порта.
— Този риск не е бил голям — каза съдията, — защото стражите проверяват само хората, които минават през портата, а не покрай нея вътре в града… Когато по този начин стигнах до извода, че най-вероятно престъпникът е Чу, аз, разбира се, веднага се запитах какъв би могъл да бъде мотивът му. Тогава внезапно прозрях какво у него не е наред. Ако един здрав, енергичен мъж няма поколение въпреки осемте си жени, това означава, че той има някакъв физически недъг — такъв, който понякога може да се отрази много зле на мъжката психика. Пристрастеността към рубините, която е проявил, като е изтръгнал камъка от пръстена и е проникнал в къщата на Пан, за да вземе гривните, значително допълва портрета на Чу: той е човек с извратена душевност. Маниакалната му омраза към госпожица Ляо го е накарала да я убие.
— Как сте могли да отгатнете всичко това още тогава, господарю? — отново запита Тао Ган.
— Първо помислих, че всичко е било от ревност — отговори съдията, — ревност на застаряващ мъж към млада двойка. Но веднага отхвърлих тази мисъл, защото Ю Кан и госпожица Ляо са били сгодени от три години, а свирепата омраза на Чу се е породила съвсем наскоро. Тогава си спомних едно любопитно съвпадение. Ю Кан ни съобщи, че Йе Тай му казал как е научил тайната му от старата слугиня, когато разговарял с нея в коридора пред библиотеката на Чу. Секретарят ни каза още, че по-късно той самият е разговарял по този повод със слугинята пак в коридора, пред библиотеката. Хрумна ми, че Чу би могъл да подслуша и двата разговора. Първият, по време на който старицата е казала на Йе Тай за срещата в спалнята на Ю Кан, е дал повод на Чу да намрази госпожица Ляо: под собствената му стряха тя е дарила друг мъж с онова щастие, от което самият Чу е бил лишен по природа. Представям си как госпожица Ляо се е превърнала за Чу в символ на неговата безпомощност и как той си е въобразил, че единственото средство, което би могло да му помогне да стане истински мъж, е да я обладае… Вторият подслушан разговор, този между Ю Кан и слугинята, му е дал възможност да разбере, че Йе Тай е изнудвач. Чу е знаел колко близък е бил Йе Тай със сестра си и се е уплашил, че госпожа Пан може да каже на брат си за срещите им, а дори може би и за момичето от покрития пазар. Не е могъл да се изложи на риска Йе Тай да научи всичко и да го изнудва до края на живота му, затова е решил да го премахне. Това мое предположение съвсем точно съвпадна с фактите, защото Йе Тай изчезна след обяда на същия ден, в който Ю Кан е разговарял със старата слугиня… Когато чрез тези разсъждения установих, че Чу е имал както мотив, така и възможност да извърши престъплението, ме осени една друга мисъл… Всички знаете, че не съм суеверен, но това не означава, че отричам съществуването на свръхестествени явления. Оная вечер, когато на угощението в къщата на Чу видях снежния човек в страничната градина, усетих ясно ужасното, злокобно присъствие на насилствена смърт. Спомних си как по време на вечерята Чу ми подметна, че снежните човеци ги правят децата на слугите му. Но Ма Жун и Цяо Тай ми бяха казали, че и самият Чу си прави снежни човеци, за да му служат като мишени при упражненията в стрелба с лък. Изведнъж ми хрумна, че ако някой иска бързо да скрие отрязана човешка глава в това мразовито време, би било най-удобно да я покрие със сняг и да я използва за глава на снежен човек. Това решение особено би харесало на Чу, защото би му помогнало да удовлетвори безумната жажда за мъст, породена от омразата към госпожица Ляо. Забивайки стрела след стрела в главите на снежните си мишени, той е щял да си въобразява, че стреля в нея…