Съдията замълча, потръпна и се загърна по-плътно в кожената си наметка. Тримата му помощници го гледаха бледи, напрегнати лица. В стаята като че ли надвисна зловещата сянка на това безумно престъпление. След дълга пауза съдията продължи:
— Вече бях убеден, че убиецът е Чу, липсваше ми неоспоримо доказателство. Възнамерявах да ви обясня теорията си снощи, след заседанието и после заедно да обсъдим как да организираме внезапно претърсване на резиденцията му. Ако действително намерехме там госпожа Пан, Чу беше загубен. Но тогава той уби Хун. Ако бях разговарял с Пан Фън половин ден по-рано, щяхме да се насочим към Чу, преди той да убие инспектора. Но съдбата бе решила друго…
В стаята настана печална тишина. След известно време Ди каза:
— Тао Ган може да ви разкаже всичко останало. Когато вие двамата напуснахте града заедно с Чу, ние с Тао Ган началника на стражниците отидохме в резиденцията на Чу и там намерихме госпожа Пан. Доведоха я в трибунала със закрит паланкин, без някой да разбере това. Тао Ган откри тайни шпионки във всички спални, а от разпита на старата слугиня стана ясно, че тя не знае нищо за историята на Ю Кан. Сега вече ни е известно от признанията на госпожа Пан, че наистина самият Чу е шпионирал Ю Кан и годеницата му. Предполагам, че при някой разговор с Йе Тай той се е изтървал да спомене нещо и хитрият мошеник се е досетил за останалото. Но когато Ю Кан го е попитал откъде знае тайната, Йе Тай е съчинил историята за слугинята, защото не е посмял да намеси Чу в своите изнудвачески намерения. Дали по-късно Йе Тай е дръзнал да изнудва Чу, или пък Чу само е подслушал разговора на Ю със слугинята и се е уплашил, че Йе Тай ще се опита да го изнуди — това са неща, които според мене никога няма да научим. Защото Чу е луд, а пък трупът на Йе Тай — убеден съм в това — лежи някъде зарит в снега… Говорих и с осемте жени на Чу. Бих желал да забравя онова, което те ми разказаха за живота си с него. Вече издадох необходимите разпореждания да ги върнат на родителите им. След приключването на делото всяка от тях ще получи значителен дял от състоянието на Чу… Неговата лудост го прави недостъпен за закона. Ще го съди Небето…
Съдията взе старата кутийка за визитни картички на Хун, която бе оставена на писалището пред него. Погали нежно избелелия брокат и внимателно я прибра в пазвата на халата си. После разгъна върху писалището лист хартия и взе четката. Тримата му помощници незабавно станаха и напуснаха кабинета.
Най-напред Ди съчини подробен доклад до префекта за убийството на госпожица Ляо Лиенфан, после написа две писма. Първото беше до най-възрастния син на инспектора Хун, който служеше като иконом в къщата на по-младия брат на съдията в Тайюан. Хун беше вдовец — сега синът му ставаше глава на семейството и трябваше да реши къде да погребе баща си. Второто писмо беше до Първата жена на съдията, което той изпрати на адреса на старата й майка, също в Тайюан. То започваше с обичайните въпроси за здравето на старата дама, след което Ди уведомяваше и жена си за смъртта на инспектора Хун. Подир приетите за такива случаи официални фрази той добавяше: