Когато ни напусне някой, който ни е бил много скъп, ние губим не само него, но и част от себе си.
Ди предаде писмата на слугата с нареждане да ги изпрати незабавно и унесен в печални разсъждения, се зае със самотния си обяд. Беше капнал от умора, не му се мислеше за убийството на Лан и делото на госпожа Лу. Каза на слугата да донесе папката с бележките върху идеята му за държавни заеми, които да се отпускат без лихва на стопаните в случай на слаба реколта. Това беше любимият му проект, много вечери бе работил над него заедно с Хун, опитвайки се да състави предложение, което да се посрещне с одобрение от Финансовия съвет. Хун смяташе, че проектът може да се осъществи чрез икономии от другите разходи на околийската управа. Когато влязоха тримата помощници, завариха съдията вглъбен в изчисленията си. Той отмести книжата и каза:
— Искам да поговорим отново за убийството на учителя Лан. Аз все още мисля, че той е бил отровен от жена. Но до този момент единственото сведение, че е имал близка връзка с жена, са показанията на онзи млад негов ученик. Той ви е казал, че през нощта при учителя Лан е дошла някаква жена, но по дочутите думи не е могъл да разбере коя е тя.
Ма Жун и Цяо Тай кимнаха тъжно.
— Само ни направи впечатление — каза Цяо Тай, — че гостенката и домакинът не са си разменили обичайните учтиви поздравления. От това можем да заключим, че са се познавали много добре. Но ние вече знаем това, защото както вие сам забелязахте, господарю, Лан не е направил опит да прикрие голотата си, когато тя е влязла в кабината на банята.
— Какво точно е дочул от разговора младежът? — запита съдията.
— О, нищо особено! — отговори Ма Жун. — Тя изглеждала ядосана, че учителят я отбягва, а той казал, че това не е важно и добавил някаква дума, която звучала като „котенце“.
Съдията рязко се надигна в стола си.
— „Котенце“ ли? — изненадано попита той.
Ди изведнъж си спомни въпроса на дъщеричката на госпожа Лу. Тя го бе попитала къде е котенцето, на което приказва гостенинът на майка й. Това променяше всичко! Той бързо каза на Ма Жун:
— Веднага тръгвай на кон за къщата на Пан Фън! Той познава госпожа Лу още от времето, когато тя е била дете. Попитай го дали е имала галено име!
Ма Жун се слиса. Но той нямаше навика да задава излишни въпроси, и тръгна незабавно.
Съдията не каза нищо повече по този въпрос. Само помоли Тао Ган да приготви пресен чай и започна да обсъжда с Цяо Тай затрудненията, възникнали от обстоятелството, че на военната полиция бе дадена съдебна власт над цивилното население в околията.
Ма Жун се върна неочаквано бързо.
— Заварих Пан Фън много потиснат — докладва той. — Новината за позорното поведение на жена му го е наранила по-тежко и от първоначалното известие, че е била убита. Попитах го за госпожа Лу и той каза, че в училище са я наричали с галеното име „Котенце“.
Съдията стовари юмрука си върху масата.
— Това е следата, която се надявах да открия! — извика той.
Глава осемнадесета
Когато тримата помощници на съдията си отидоха, влезе госпожа Гуо. Ди й направи знак с ръка да седне и да си налее чаша чай. Чувствуваше се много виновен пред тази жена. Тя се наведе през писалището да напълни първо неговата чаша, но съдията долови отново онова благоухание, което беше сякаш част от нея.
— Дойдох да доложа на Ваша Милост — каза тя — че госпожа Пан отказва да яде и непрекъснато плаче. Попита ме дали не бихте позволили на мъжа й да я посети поне веднъж.
— Правилникът не разрешава — смръщено отвърна съдията. — И освен това не вярвам, че подобно посещение ще бъде от полза както за нея, така и за него.
— Жената знае — тихо каза госпожа Гуо — че ще бъде екзекутирана и се е примирила със съдбата си. Но сега е разбрала, че не е била до такава степен безразлична към съпруга си. Иска да му се извини и да умре с чувството, че е изкупила поне част от греха си.
Съдията помисли малко и каза:
— Главната цел на правосъдието е да възстановява справедливостта, да поправя — доколкото е възможно — вредните последствия от престъпленията. Тъй като извинението би могло да утеши господин Пан, молбата на жена му ще бъде удовлетворена.
— Искам да ви уведомя също — продължи госпожа Гуо, — че мазах гърба на госпожа Лу с различни мехлеми. Раните ще заздравеят, но…
Гласът й стана неуверен. Съдията кимна окуражително и тя продължи:
— Госпожа Лу не изглежда много здрава физически, Ваша Милост, крепи се благодарение на забележително силната си воля. Страх ме е, че едно следващо бичуване ще увреди здравето й непоправимо.