Носачите оставиха на земята носилката на госпожа Лу. Началникът на стражниците дръпна встрани завесата и отстъпи с отворена уста. Неподвижното тяло на госпожа Лу висеше отпуснато върху напречната преграда.
Тълпата сви обръча с гневен ропот.
— Вижте какво й е на тая жена! — нареди съдията на Гуо. А на помощниците си прошепна: — Да ни пази бог, ако е умряла в ръцете ни!
Гуо внимателно вдигна главата на госпожа Лу. Изведнъж клепачите й потрепнаха. Тя въздъхна дълбоко. Гуо отмести напречната преграда. С негова помощ жената тръгна към навеса, като се олюляваше и се подпираше на бамбукова пръчка. Когато видя изровения гроб, тя отстъпи и закри лице с ръкава си.
— Пак започнаха преструвките! — измърмори възмутено Тао Ган.
— Да — загрижено каза съдията, — но това се харесва на тълпата.
Ди удари с чукчето си по масата. Тук на открито, в студа, ударът прозвуча необичайно тихо.
— Сега — обяви съдията с висок глас — ще пристъпим към аутопсията на трупа на покойния Лу Мин.
Изведнъж госпожа Лу вдигна глава. Като се подпираше на пръчката си, тя каза бавно:
— Ваша Милост е баща и майка за нас, обикновените хора. Тази сутрин в трибунала не обмислих добре онова, което казах. Като злочеста млада вдовица, трябваше да защитя достойнството си, както и честта на учителя Лан. Получих справедливо наказание за непристойното си поведение. Сега умолявам на колене Ваша Милост ла спре дотук и да не осквернява ковчега на бедния ми покоен съпруг.
Тя падна на колене и три пъти удари челото си в земята. Над главите на зрителите се понесе одобрителен шепот. Ето, това беше разумно предложение за взаимна отстъпка. То им допадна, защото те бяха свикнали именно по този начин да разрешават затрудненията в ежедневието си.
Ди чукна върху масата.
— Аз, съдията — твърдо каза той, — никога не бих издал нареждане за извършването на тази аутопсия, ако нямах достатъчно основания да смятам, че Лу Мин е бил убит. Тази жена говори умно, но няма да ме възпре да изпълня дълга си. Отворете ковчега!
Когато собственикът на погребалната къща пристъпи напред, госпожа Лу отново се надигна. Полуобърната към тълпата, тя закрещя:
— Как можете да потискате народа по този начин? Такъв ли според вас трябва да бъде съдията? Твърдите че съм убила мъжа си, но какви са доказателствата ви? Нека ви кажа, че макар и да сте съдия, вие не сте всемогъщ! Казват, че вратите на по-висшите чиновници са винаги отворени за преследваните и потисканите. И не забравяйте: когато се докаже, че някой съдия неоснователно е обвинил невинен човек, законът му отрежда същото наказание, което би получил несправедливо обвиненият! Аз може да съм беззащитна млада вдовица, но няма да се примиря, докато съдийската шапка не падне от главата ви!
Гръмки викове: „Тя е права! Не трябва да се прави аутопсия!“ — се понесоха над тълпата.
— Тишина! — извика съдията. — Ако по трупа не се открият явни белези, доказващи убийство, аз с готовност ще приема наказанието, което бих поискал за тази жена!
Като видя, че госпожа Лу отново се кани да заговори, съдията посочи към ковчега и бързо продължи:
— Доказателството е тук, какво чакаме още? — Тълпата като че ли се разколеба. Ди кресна на собственика на погребалната къща: — Започвайте!
Човекът заби длетото си под капака, а двамата му помощници се заеха да работят от другата страна на ковчега. Не след дълго успяха да отковат тежкия капак и да го смъкнат на земята. Закрили с шалове носовете и устите си, те извадиха тялото заедно с дебелата рогозка, на която бе положено, и го поставиха пред съдийската маса. Някои от зяпачите, които в стремежа си да не пропуснат нищо се бяха приближили твърде много, сега побързаха да се дръпнат назад. Трупът представляваше отвратителна гледка.
Гуо постави от всяка страна на мъртвото тяло по една маса с горящ тамян. Спусна пред лицето си воал от прозрачна коприна, после свали дебелите си ръкавици и на тяхно място постави други, от по-тънка кожа. След тези приготовления той отправи поглед към съдията в очакване на знак, че може да започне.
Съдията попълни един формуляр, после се обърна към собственика на погребалната къща:
— Преди да започне аутопсията, искам да кажете как отворихте гроба.
— Съгласно разпорежданията на Ваша Милост — почтително отговори човекът — вашият покорен слуга и двамата му помощници отвориха гроба след пладне. Те намериха надгробната каменна плоча в същото положение, в което я бяха поставили преди пет месеца.
Съдията кимна и даде знак на следователя.