Гуо почисти трупа с потопена в гореща вода кърпа, след което го огледа педя по педя. Всички следяха работата му в напрегнато мълчание. Когато завърши почистването на предната страна, той обърна тялото и започна да разглежда тила на черепа. Опипа основата му с показалец, после премина към изследване на гърба.
Лицето на Ди бе пребледняло.
Най-сетне Гуо стана и се обърна към съдията, за да докладва.
— След като завърших външния оглед на тялото — каза той, — заявявам, че не открих признаци от насилствена смърт.
Зрителите закрещяха: „Съдията излъга! Освободете жената!“ Но хората от първия ред извикаха на застаналите отзад да пазят тишина, за да чуят какво ще каже следователят.
— Затова — продължи Гуо — покорният слуга на Ваша Милост моли за разрешение да премине към оглед на вътрешностите, за да установи дали не е била използувана отрова.
Преди съдията да успее да отговори, госпожа Лу изкрещя:
— Това не е ли достатъчно? Трябва ли да продължават гаврите с нещастното тяло?
— Оставете този чиновник сам да постави примката на шията си, госпожо Лу! — извика един мъж от първия ред. — Ние знаем, че сте невинна.
Госпожа Лу поиска да каже още нещо, но съдията вече бе дал знак на следователя и зрителите й викнаха да мълчи.
Гуо работи върху тялото дълго време, като си помагаше с пластинка от полирано сребро. Той внимателно разглеждаше краищата на костите, стърчащи от започналия да се разлага труп. Когато стана, погледна озадачено към съдията. В претъпканото гробище бе много тихо. След известно колебание Гуо каза:
— Трябва да докладвам, че и във вътрешността на тялото не открих признаци на отравяне. Доколкото се простират познанията ми, този човек е умрял от естествена смърт.
Госпожа Лу извика нещо, но думите й бяха заглушени от гневните крясъци на тълпата. Зрителите се втурнаха напред към навеса и разбутаха стражниците. Предните викаха:
— Смърт на това куче! Той оскверни гроба!
Ди стана от стола си и отиде пред масата. Ма Жун и Цяо Тай скочиха до него, но той грубо ги отблъсна.
Когато хората от предната редица видяха изражението на съдията, неволно отстъпиха назад и се смълчаха. Застаналите по-назад спряха да шумят, за да чуят какво става. Скръстил ръце в ръкавите си, съдията извика с гръмотевичен глас:
— Казах, че ще подам оставката си и ще го направя! Но не преди да проверя още едно нещо. Напомням ви, че до приемането на оставката съдията тук все още съм аз! Ако искате, можете да ме убиете, но имайте предвид, че тогава ще се превърнете в бунтовници, надигнали се срещу имперското правителство, и ще изтърпите последствията! Решете сами — аз съм тук!
Тълпата гледаше със страхопочитание внушителната му фигура. Хората се разколебаха. Съдията бързо продължи:
— Ако между вас има някой водач на гилдия, нека излезе напред. Искам да наблюдава отблизо връщането на изровеното тяло в гроба.
От тълпата се отдели един набит мъж. Той бе водач на гилдията на месарите. Съдията му нареди:
— Вие ще наблюдавате хората на собственика на погребалната къща, докато те поставят тялото обратно в ковчега и го върнат в гроба. После ще запечатате надгробната плоча.
Ди се обърна и се качи в паланкина си.
Късно същата нощ в личния кабинет на съдията цареше печална тишина. Ди седеше зад писалището си. Между смръщените му, рунтави вежди се бе врязала дълбока бръчка. Тлеещата жарава в мангала бе станала на пепел и студът в просторното помещение щипеше остро. Но нито съдията, нито помощниците му обръщаха внимание на това.
Когато голямата свещ на писалището започна да примигва, Ди най-сетне проговори:
— Вече обсъдихме всички възможни начини за приключване на това дело. Ясно е, че ако не открием ново доказателство, с мене е свършено. Трябва да намерим това доказателство, и то бързо!
Тао Ган запали нова свещ. Трепкащата й светлина заигра по напрегнатите лица. На вратата се почука. Влезе слугата и съобщи, че Йе Пин и Йе Тай искат да говорят със съдията. Силно развълнуван, Ди му заповяда да ги въведе.
Появи се Йе Пин, който подкрепяше с ръка брат си. Главата и ръцете на Йе Тай бяха дебело бинтовани, лицето му имаше неестествен зеленикав цвят и той едва пристъпяше.
Когато, с помощта на Ма Жун и Цяо Тай, Йе Тай беше настанен на дивана, Йе Пин каза:
— Днес следобед, Ваша Милост, четирима селяни, които живеят отвъд източната градска порта, докараха на носилка брат ми у дома. Намерили го случайно — той лежал в безсъзнание зад една снежна пряспа. Имал страшна рана на тила и пръстите му били премръзнали. Но те положили големи грижи за него. Тази сутрин той дошъл в съзнание и им казал кой е.