— Какво се е случило с него? — нетърпеливо запита съдията.
— Последното, което си спомням — каза Йе Тай с отпаднал глас, — е, че когато преди два дни се връщах у дома за вечеря, някой ми нанесе страхотен удар по тила.
— Ударил те е не друг, а Чу Даюан, Йе Тай! — рече съдията. — Кога ти каза той, че Ю Кан и госпожица Ляо са се срещали тайно в къщата му?
— Той никога не е говорил с мене за това, Ваша Милост — отвърна Йе Тай. — Веднъж го чаках пред библиотеката му и го чух да приказва отвътре на висок глас. Помислих, че се кара с някого и долепих ухо до вратата. Чух го яростно да говори, че Ю Кан и госпожица Ляо са се любили под собствената му стряха. Служеше си с най-неприлични думи. После дойде икономът и почука. Чу изведнъж млъкна, а когато ме прие, видях, че е сам и напълно спокоен.
Ди се обърна към помощниците си и каза:
— Това обяснява и последното странно обстоятелство около убийството на госпожица Ляо! — А към Йе Тай добави: — И като си научил за това благодарение на случайността, ти си започнал да изнудваш Ю Кан! Но великото Небе вече те е наказало сурово!
— Загубих пръстите си! — отчаяно проплака Йе Тай. Съдията направи знак на Йе Пин, който заедно с Ма Жун и Цяо Тай помогна на брат си да стигне до вратата.
Глава двадесет и първа
Рано на другата сутрин съдията излезе на езда. Но хората по улиците викаха подир него и при Кулата на барабана един камък едва не го улучи. Той стигна до стария учебен полигон и го обиколи няколко пъти в галоп. Когато се върна в трибунала, реши, че ще е най-добре да не се показва из града, докато не се свика заседание, на което да бъде обявен крайният резултат от делото на госпожа Лу.
Следващите два дни Ди прекара в уреждане на изостаналите работи на околийската управа. Тримата му помощници излизаха всеки ден и трескаво търсеха нови улики. Но всичките им усилия оставаха напразни.
Единствената добра новина пристигна на втория ден във вид на дълго писмо от Първата му жена. Тя пишеше от Тайюан, че кризата е преодоляна, че старата й майка е вече по-добре и е на път да се поправи напълно. Канели се да се върнат в Бейджоу в най-скоро време. Съдията си помисли с тъга, че ако не разреши делото на госпожа Лу, никога вече няма да види семейството си.
Сутринта на третия ден, когато Ди закусваше в кабинета си, слугата съобщи, че е пристигнал пратеник от щаба на главнокомандуващия. Той носел писмо, което трябвало да бъде връчено лично на съдията.
Влезе висок мъж в пълно бойно снаряжение, цял покрит със сняг. Той се поклони, връчи на съдията голям запечатан плик и каза отсечено:
— Имам заповед да се върна с отговор!
Съдията го стрелна с любопитен поглед.
— Седнете! — кратко каза той и отвори писмото. То гласеше, че агентите на военната полиция са установили брожение сред гражданите на Бейджоу. Имало и донесения, че на север, в лагерите на варварските орди, се извършват военни приготовления и ето защо Главнокомандуващият беше на мнение, че спокойствието в тила на Северната армия трябва да се запази на всяка цена. Намекваше се, че ако съдията на Бейджоу поиска в околията му да бъде разположен военен гарнизон, това желание ще бъде незабавно удовлетворено. Писмото беше подписано и подпечатано от Генерала на военната полиция от името на Главнокомандуващия.
Съдията пребледня. Той бързо грабна четката и написа отговор от четири реда:
Съдията на Бейджоу високо оценява навременното предупреждение, носи позволява да съобщи, че още тази сутрин сам ще предприеме необходимите мерки за възстановяване на реда и спокойствието в околията си.
Ди притисна големия червен печат на трибунала върху плика и го подаде на пратеника, който го пое с поклон и си тръгна.
Съдията стана и повика слугата. Каза му да приготви пълните му церемониални одежди и да покани тримата му помощници.
Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган се изненадаха, като видяха съдията облечен така тържествено и с обшита в злато кадифена шапка. Като гледаше тъжно лицата на тримата мъже, станали негови доверени приятели, Ди каза:
— Така не може да продължава. Току-що получих недвусмислен намек, че в щаба на Главнокомандуващия знаят за брожението сред населението на околията ни. Предлагат ми тук да бъдат разположени военни части. Способността ми да управлявам Бейджоу е поставена под съмнение. Бих ви помолил да присъствувате като свидетели на една кратка церемония в личната ми резиденция.
Докато минаваше през покрития коридор, съединяващ канцеларията с личната му резиденция, съдията осъзна, че откакто семейството му бе заминало за Тайюан, сега за първи път посещава собствения си дом. Той заведе тримата мъже право в семейното светилище, разположено зад главната зала. В студеното помещение нямаше нищо друго освен широкия шкаф, който стигаше до тавана, и една обредна маса вляво от него.