Когато спря, за да си поеме дълбоко въздух, съдията внезапно я прекъсна със спокоен и самоуверен глас:
— Помисли за плъстените си обувки, жено!
Госпожа Лу нададе вик, наведе се и погледна към нозете си. Когато изправи глава, съдията за първи път забеляза истински страх в очите й. Хората, застанали отпред, бързо предадоха неочакваната забележка на съдията към онези, които бяха по-назад. Докато госпожа Лу, загледана в зрителите, се стараеше да се окопити и да намери нови думи, из тълпата се понесе вълна от нестройни гласове. „Какво каза той?“ — нетърпеливо викаха хората от дъното на залата. Госпожа Лу започна да говори, но думите й бяха заглушени от ударите на чуковете по ковчега. С помощта на Тао Ган собственикът на погребалната къща бързо смъкна на пода капака му.
— Сега ще видите моя отговор! — гръмогласно извика съдията.
— Не му вярвайте, той… — започна госпожа Лу, но като видя, че вниманието на тълпата е насочено изцяло към тялото, което бе вдигнато от ковчега и поставено на тръстиковата рогозка, тя замълча. Отстъпи и опря гръб в съдийската маса с очи, вперени в зловещите човешки останки, проснати на рогозката. Съдията удари с чукчето си по масата и каза високо:
— Този път следователят ще разгледа само главата на трупа. Ще обърне специално внимание на темето и ще погледне между косите.
Когато Гуо коленичи на пода, в претъпканата зала се възцари дълбока тишина. Чуваха се само приглушените викове на хората, останали отвън на улицата. Внезапно следователят се изправи. Лицето му беше станало мораво. Той каза с дрезгав глас:
— Уведомявам ви, Ваша Милост, че между косите открих малка изпъкнала желязна точка. Изглежда, че е глава на гвоздей.
Госпожа Лу бе възвърнала самообладанието си.
— Това е заговор! — изпищя тя. — Ковчегът е бил подменен!
Но любопитството вече бе завладяло зрителите. Един набит месар от първата редица се провикна:
— Моят майстор сам запечата гроба! Мирувай, жено, искаме да видим какво е това!
— Докажете твърдението си! — викна съдията към Гуо.
Следователят извади от ръкава си щипци. Госпожа Лу скочи към него, но началникът на стражниците я сграбчи и я задържа. Тя се бореше като тигрица, а в това време Гуо измъкна от черепа дълъг гвоздей. Той го вдигна, за да го видят всички, и после го постави на масата пред съдията.
Тялото на госпожа Лу се отпусна. Когато началникът на стражниците я освободи, тя се повлече с невиждащи очи към масата на писаря, подпря се на ръба й и остана така, с наведена глава.
Зрителите от първия ред шумно обясняваха на застаналите отзад какво са видели. Вдигна се глъчка, някои от задните редици изтичаха навън, за да разпространят новината и на улицата.
Съдията удари с чукчето си по масата. Когато шумът заглъхна, той се обърна към госпожа Лу:
— Признавате ли, че сте умъртвили мъжа си, като сте забили гвоздей в черепа му?
Госпожа Лу бавно вдигна глава. По тялото й премина продължителна конвулсия. Като отметна кичура коса от челото си, тя каза с беззвучен глас:
— Признавам.
Когато и тази последна новина бе предадена по редиците, нова вълна от глъч заля съдебната зала. Съдията се облегна назад в креслото си. Той изчака залата да притихне и каза с уморен глас:
— Искам да чуя пълните ви признания.
Госпожа Лу загърна по-плътно тънката си фигура и каза сломено:
— Вече измина толкова време, какво значение има всичко това сега? — Тя опря гръб на масата и отправи поглед нагоре, към високия прозорец. После изведнъж заговори: — Мъжът ми, Лу Мин, беше глупав, скучен човек… Какво разбираше той? И как можех да живея с него аз, която вечно търсех?! — Тя въздъхна дълбоко и продължи: — Вече имах от него дъщеря, но той ми каза, че иска да има и син. Не можех да го понасям повече. Един ден се оплака от болки в стомаха. Вместо лекарство му дадох силно вино, примесено със сънотворен прах. Той заспа дълбоко. Тогава взех дългия гвоздей, с който пробивах дупки в подметките на обувките си, и го забих с дървения чук в темето му. Навън остана да стърчи само главичката.
— Смърт на вещицата! — се провикна някой в залата. Прогърмяха и други гневни гласове. Тълпата, навикнала бързо да променя настроението си, сега насочи яростта си срещу госпожа Лу.
Съдията стовари чукчето върху масата.
— Тишина и ред! — кресна той.
Залата изведнъж притихна. Почитта към съда се бе възвърнала.
— Доктор Гуан заяви, че смъртта е настъпила от сърдечен удар — продължи госпожа Лу. После добави: — Наложи се да му стана любовница, за да го накарам да ми помогне. — В гласа й прозвуча презрение: — Той си въобразяваше, че е овладял тайните на черната магия, но беше само един жалък новак. Веднага щом подписа смъртния акт, аз скъсах отношенията си с него. И бях свободна… Един ден, преди около месец, се подхлъзнах на снега, когато излизах от магазина. Някакъв мъж ми помогна да се изправя и ме въведе обратно вътре. Седнах на пейката и той разтри глезена ми. При всяко негово докосване усещах жизнената сила, кипяща в този човек. Разбрах, че най-сетне съм срещнала мъжа, когото очаквах. Напрегнах всичките си душевни и физически сили, за да го привлека, но усетих, че той се съпротивлява. И все пак, когато си тръгна, бях сигурна, че ще се върне…