Съдията падна на колене със свито сърце. Сигурно посещението им се отнасяше за нещо много важно. По-възрастният мъж бързо пристъпи към него и го накара да се изправи. После каза почтително:
— Ваше Превъзходителство не трябва да коленичи пред слугите си!
Като зашеметен, съдията се остави да го отведат до почетното място и да го настанят там. По-възрастният сановник отиде при високата обредна маса до стената в дъното на залата и внимателно вдигна жълтия, навит на руло документ, оставен там. Като го държеше благоговейно с двете си ръце, той го поднесе на съдията и каза:
— Нека Ваше Превъзходителство прочете словата на императора!
Ди стана и пое свитъка с поклон. Разгъна го бавно, като внимаваше императорският печат в горния край на документа да остане по-високо от очите му.
Това беше императорски указ, в който с обичайните протоколни фрази се съобщаваше, че след дванадесетгодишна похвална служба съдията Ди Жендзие от Тайюан се назначава за Върховен съдия на Столичния съд. Указът носеше одобрението на императора, написано с Цинобърната четка.
Съдията нави документа и го постави обратно на обредната маса. После се обърна по посока на столицата, легна на пода и го докосна девет пъти с чело, за да изрази благодарността си за високата чест, оказана му от императора. Когато стана, сановниците дълбоко му се поклониха.
— Двамата ви покорни слуги — почтително каза по-възрастният — са назначени за помощници на Ваше Превъзходителство. Позволихме си да дадем на старши писаря копия от указа на императора, които да бъдат разлепени из целия град. Нека хората се радват на честта, с която е удостоен техният управител и съдия. Утре рано сутринта ще съпроводим Ваше Превъзходителство до столицата. Волята на императора е Ваше Превъзходителство да поеме новата си служба колкото е възможно по-скоро.
— Заместникът на Ваше Превъзходителство — добави по-младият — е вече назначен. Очаква се той да пристигне тук тази вечер.
Ди кимна с глава.
— Сега можете да се оттеглите и да си починете — каза той. — Аз ще ида в кабинета да подредя книжата за заместника си.
— Ще бъдем поласкани, ако ни разрешите да ви помогнем, Ваше Превъзходителство — раболепно каза по-възрастният мъж.
Когато излязоха и се върнаха в канцеларията, Ди дочу далечния шум на гърмящи фишеци. Гражданите на Бейджоу бяха започнали да празнуват успеха на своя съдия.
Старши писарят дойде да ги посрещне. Той съобщи, че служителите на трибунала са се събрали в съдебната зала и очакват съдията, за да го поздравят.
Като се качи на подиума, Ди видя, че всички писари, слуги, стражници и пазачи бяха коленичили пред съдийската маса. Този път между тях бяха и тримата му помощници.
Двамата следователи застанаха вляво и вдясно от съдията. Той каза няколко подходящи за случая думи и благодари за съдействието им по време на престоя му в Бейджоу. Съобщи, че на всеки един ще бъде дадена специална премия в зависимост от ранга и общественото му положение. После погледна към тримата мъже, които му бяха служили така предано и се бяха превърнали в негови приятели. Съобщи, че назначава Ма Жун и Цяо Тай за коменданти на лявото и дясното крило на гвардията на Столичния съд, а Тао Ган — за главен секретар.
Аплодисментите на служителите в залата се смесиха с шумните, радостни възгласи на тълпата, струпала се отвън на улицата. „Да живее нашият съдия!“ — викаха хората. Съдията си помисли с горчивина каква комедия всъщност е животът.
Щом се върна в личния си кабинет, дотичаха Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган, за да му благодарят. Но като видяха двамата сановници, които тържествено помагаха на съдията да свали официалните си дрехи, те замръзнаха на местата си.
Ди се усмихна тъжно на своите помощници над главите на сановниците и тримата побързаха да се оттеглят. Щом вратата се хлопна зад тях, съдията разбра с внезапна болка, че добрите стари дни на непринудено приятелство бяха отминали безвъзвратно.
По-възрастният сановник подаде на съдията любимата му кожена шапка. Откакто бе влязъл в дворцовите кръгове, Ди се бе научил да крие и потиска чувствата си. Но сега, като видя старата, износена кожа, не можа да се стърпи и вдигна едната си вежда.
— Рядка чест е — угоднически каза по-младият сановник — да бъдеш назначен направо на такъв висок пост: Върховен съдия на Столичния съд! По правило императорът избира някого измежду по-възрастните управители на провинции. А Ваше Превъзходителство няма повече от петдесет и пет години, предполагам!
Съдията си помисли, че мъжът не е много наблюдателен. Той трябваше да забележи, че Ди още няма четиридесет и шест! Но като се погледна в огледалото, за свое голямо учудване видя, че през последните няколко дни дългите бакенбарди и черната му брада бяха посивели.