Ди започна да подрежда папките върху писалището си, като даваше кратки обяснения на двамата сановници. Когато стигна до папката с проекта си за отпускане на държавни заеми на стопаните, върху който толкова нощи се бе трудил заедно с Хун, не можа да скрие обзелия го ентусиазъм. Двамата сановници го слушаха учтиво, но той скоро забеляза отегчението, изписано по лицата им. Въздъхна и затвори папката. Отново си спомни думите на баща си: „Когато стигнеш там, на върха, ще се почувствуваш много самотен!“
Тримата помощници на съдията седяха в къщичката на пазачите около стъкнатия по средата на каменния под огън. Бяха си говорили за инспектора Хун, а сега мълчаливо съзерцаваха пламъците. Изведнъж Тао Ган рече:
— Питам се дали довечера не бих могъл да поканя ония двамата — важните клечки от столицата — на една приятелска игра със зарове!
Ма Жун вдигна глава.
— Край на твоите зарове, господин секретарю! — подвикна той. — Сега ще трябва да се научиш да живееш в съответствие с високия си пост! И, слава богу, вече няма да ми се налага да те гледам в тоя твой мазен кафтан!
— Като идем в столицата, ще го обърна! — невъзмутимо каза Тао Ган. — А и на твоите селяшки тупаници дойде краят, Ма Жун! И освен това, братко, не е ли време да оставиш черната работа на по-младите? Косите ти вече посивяха, приятелю!
Ма Жун постави големите си ръце на коленете.
— Е — натъжено каза той, — признавам, че от време на време ставите ми пропукват. — Изведнъж лицето му се озари от широка усмивка. — Но такива хубави момчета като нас, братко, ще имат най-хубавите момичета в столицата!
— Не забравяй съперничеството на младите столични контета! — сухо отбеляза Тао Ган.
Лицето на Ма Жун помръкна. Той замислено се почеса по главата.
— Затваряй си устата, стара киселицо! — викна Цяо Тай към Тао Ган. — Вярно е, че годините ни малко понапреднаха и понякога дори се радваме на добрата нощна почивка сами в леглото. Но, братко, има нещо, което никога няма да ни избяга! — И той направи с ръката си движение като че ли вдига чаша.
— Кехлибареното вино! — извика Ма Жун и скочи. — Хайде, братлета, тръгвайте! Ще идем в най-хубавата кръчма в града!
И като грабнаха Тао Ган помежду си, те го повлякоха към улицата.