— Провери и четирите — отсече съдията. — Хун ще ти помогне.
Докато двамата помощници проверяваха съдържанието на останалите три сандъка, съдията стоеше прав в средата на стаята и бавно поглаждаше брадата си. Сега, след като бяха затворили вратата, кърпата висеше неподвижно и покриваше огледалото. Ди забеляза, че тя е изцапана с кръв. Спомни си, че много хора считат за лошо предзнаменование да се види в огледало отражението на труп. Явно, убиецът беше един от тях.
Едно възклицание на Тао Ган накара съдията да се обърне.
— В тайното двойно дъно на втория сандък намерих тези скъпоценности — рече той, като показа две красиви, златни гривни, обсипани с рубини, и шест игли за коса от масивно злато.
— Е — каза съдията, — предполагам, че антикварят е успял да се сдобие с тях на изгодна цена. Върни ги обратно на мястото им. Така или иначе, стаята ще бъде запечатана. Сега ме интересуват повече дрехите, които липсват, отколкото скъпоценностите, които са налице. Хайде да претърсим стаята, която служи за склад!
Като видя стаята, натъпкана с амбалажни кутии с най-различни размери, Ди каза:
— Претърси тези кутии, Тао Ган. Не забравяй, че освен дрехите, липсва и главата на жертвата! Ние с Хун ще проверим магазина.
По стените на магазинчето на Пан Фън се виждаха лавици с купички, вази, украшения от нефрит, статуетки и други дребни антики. Върху квадратната маса в средата бяха струпани шишета, книги и голям набор от четки с различни размери. В стаята имаше и голям сандък за дрехи. Съдията издърпа чекмеджето на масата и прерови съдържанието му.
— Гледай! — каза той, като посочи пръснатите в чекмеджето сребърници и връзки със стари сметки. — Пан Фън е бил принуден да замине съвсем набързо. Не е взел нито скъпоценностите, нито парите си.
Погледнаха и в кухнята, но там не намериха нищо, заслужаващо внимание.
Тао Ган дойде при тях. Като изтупваше дрехите си от прахта, той рече:
— В кутиите има големи вази, бронзови съдове и други старинни вещи. Всичко е покрито с прах, очевидно никой не е влизал там поне от една седмица.
Съдията погледна озадачен двамата си помощници и започна да глади бавно дългите си бакенбарди.
— Загадъчен случай! — каза най-сетне той, обърна се и напусна къщата, последван от двамата мъже.
Пазачът Гао ги чакаше в предното помещение заедно с началника на стражниците и братята Йе. Ди отвърна на поклоните им с кимване и заповяда на началника на стражниците:
— Кажи на двама от хората си да донесат куки и да претърсят кладенеца. Нека приготвят също носилка и чаршафи и да отнесат тялото на убитата в трибунала! После запечатай трите стаи във вътрешния двор. Двама души да останат на пост пред тях до следващо нареждане!
Съдията седна зад масата и направи знак с ръка на двамата братя да заемат табуретките срещу него. Хун и Тао Ган се настаниха на пейката до стената.
— Сестра ви наистина е била жестоко убита — бавно каза Ди на Йе Пин. — От отрязаната й глава няма следа.
— Този демон Пан я е отнесъл със себе си! — проплака Йе Пин. — Пазачът Гао го е видял да носи кожена торба с някакъв заоблен предмет в нея!
Съдията се обърна към пазача:
— Разкажи точно как срещна Пан и какво ти каза той!
— Срещнах Пан Фън да бърза стремглаво по улицата в западна посока — каза пазачът. — Попитах го: „Къде бързате така, господин Пан?“, ала той дори не се спря да ми отговори по човешки. Само измърмори нещо в смисъл, че напуска града за няколко дни, и ме отмина. Въпреки че не беше с кожух, по лицето му се стичаше пот. В дясната си ръка носеше кожена торба с някакъв изпъкнал предмет.
Съдията помисли малко, после запита Йе Пин:
— Споделяла ли е някога сестра ви, че Пан се е отнасял зле с нея?
— Ами — отговори Йе Пин след известно колебание, — да ви кажа право, Ваша Милост, винаги съм смятал, че те се разбират много добре. Пан е вдовец, много по-възрастен от нея, разбира се, и има голям син, който работи в столицата. Ожени се за сестра ми преди две години и винаги съм го смятал за много добър човек, макар и малко скучен… Все се оплакваше от лошото си здраве… Хитрият дявол! През цялото време ни е правел на глупаци!
— Мене не можеше да заблуди! — внезапно избухна по-младият Йе. — Той е един подъл, отвратителен човек и… сестра ми често се оплакваше, че я бие!
Йе Тай гневно изду увисналите си бузи.
— А защо никога не си ми казвал за това? — изненадано попита Йе Пин.
— Не исках да ти причинявам тревоги! — навъсено рече Йе Тай. — Но сега ще кажа всичко! Ще му дам да разбере на този кучи син!
— Защо отидохте при сестра си тази сутрин? — прекъсна го съдията.