Йе Тай се поколеба за момент, после отвърна:
— Ами, просто исках да видя как е.
Съдията стана.
— Ще изслушам пълните ви показания в трибунала, където те ще бъдат записани — отсече той. — Сега ще отида там, а и вие двамата също трябва да дойдете, за да присъствувате на аутопсията.
Пазачът Гао и братята Йе придружиха съдията до паланкина му.
На главната улица един от стражниците се приближи с коня си до прозорчето на паланкина и сочейки с бича, каза на съдията:
— Това е аптеката на Гуо, следователя при смъртни случаи, Ваша Милост. Да ида ли да му кажа, че трябва да дойде в трибунала?
Съдията видя магазинче с малка, приветлива фасада. На нея бе окачена табела с два големи, красиво изписали йероглифа:
— Сам ще поговоря с него — каза съдията. Докато слизаше от коня, добави към двамата си помощници: — Обичам да разглеждам аптеки. Вие по-добре останете отвън, вътре едва ли е много широко!
Още щом отвори външната врата, Ди усети приятния дъх на ароматни билки. Зад тезгяха стоеше гърбав човек и съсредоточено режеше с голям нож някакви изсъхнали растения. Той бързо заобиколи тезгяха и направи дълбок поклон.
— Вашият покорен слуга е аптекарят Гуо — представи се той с изненадващо дълбок и звучен глас. Беше висок само четири стъпки, но имаше извънредно широки, тежки рамене и голяма глава с дълги, несресани коси. Очите му бяха необичайно големи.
— Досега не ми се беше налагало да използувам услугите ви като следовател — каза съдията, — но съм чувал за майсторството ви и се възползувах от случая да ви посетя. Сигурно сте научили, че в югоизточния квартал е убита някаква жена. Трябва да дойдете в трибунала, за да извършите аутопсията.
— Тръгвам веднага, Ваша Милост! — каза Гуо. Като хвърли поглед към полиците, отрупани със стъкленици и връзки сушени треви, той добави извинително: — Моля да не обръщате внимание на бедната ми аптека, Ваша Милост, всичко е в такъв безпорядък!
— Напротив — любезно отговори съдията, — виждам, че всичко е подредено много добре. — Като застана пред големия черен шкаф за лекарства, той прочете няколко от надписите, гравирани с красиви бели йероглифи върху безбройните чекмедженца. — Какво разнообразие от успокоителни средства! Виждам, че имате дори лунна билка! Тя се среща толкова рядко!
Гуо живо отвори посоченото чекмедже и извади от него връзка тънки, сухи корени. Докато той ги отделяше внимателно един от друг, Ди забеляза, че пръстите му са дълги и чувствителни. Аптекарят каза:
— Тази билка расте само на високия хребет оттатък северната градска порта. Затова хората наричат този хребет хълма на лекарствата. Изравяме корените зиме, изпод снега.
Съдията кимна.
— През зимата всичкият сок се събира в корените — отбеляза той. — Тогава действието им е най-силно.
— Ваша Милост има задълбочени познания! — каза изненадан Гуо.
Ди вдигна рамене.
— Обичам да чета стари медицински книги — отвърна той. В същия момент почувствува, че в краката му нещо се движи. Погледна надолу и видя малко бяло котенце. То закуцука към Гуо и потри гръб в крака му. Гуо го вдигна внимателно и каза:
— Намерих го на улицата със счупено краче. Поставих му шина, но за нещастие крачето зарасна накриво. Трябваше да се допитам до учителя по ръкопашен бой Лан Таокуй — той умее чудесно да намества счупени кости.
— Моите помощници са ми разказвали за него — рече съдията. — Според тях той е най-големият майстор на ръкопашния бой и борбата, когото са виждали.
— Той е добър човек, Ваша Милост — каза Гуо. — Такива хора не се срещат често. — Аптекарят въздъхна и пусна котенцето на пода.
Синята завеса в дъното на магазина се отдръпна и влезе висока, стройна жена с поднос чаени чаши. Докато тя поднасяше чая с грациозен поклон, съдията забеляза, че лицето й е като изваяно, с нежни и правилни черти. Не носеше грим. Кожата й беше гладка и бяла като най-чист бял нефрит. Косата й бе вчесана просто, на три букли. Четири големи котки я следваха по петите.
— Виждал съм ви в трибунала — рече съдията. — Казвали са ми, че поддържате идеален ред в женското крило на затвора.
Госпожа Гуо се поклони отново и каза:
— Ваша Милост е много любезен. В затвора няма много работа. Той е почти празен, ако не се смята някоя и друга проститутка, зарязала войниците от Северната армия и дошла насам.
Съдията бе приятно изненадан от уверения, но въпреки това съвършено благовъзпитан начин, по който говореше жената.
Докато Ди отпиваше малки глътки от превъзходния жасминов чай, госпожа Гуо внимателно обви раменете на съпруга си с кожен плащ. Съдията забеляза изпълнения с топлота поглед, който тя отправи към гърбавия човек, докато връзваше шала около врата му.