Асен Милчев
С мисли за бъдещето
Немскоезичната фантастична литература у нас за съжаление е слабо позната. Благодарение на усилията на известния наш писател-фантаст Любен Дилов през 1981 година издателство „Хр. Г. Данов“ пусна антология — фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Срещат се и няколко откъслечни превода в други антологии, в периодичния печат и… това е всичко. Може би някой ще възрази, че във фантастичната литература на немски език няма такива титани като Едгар По, Жул Верн, Хърбърт Уелс, Алексей Толстой — т.е., че й липсват традиции. Затова пък немският романтизъм в лицето на Вилхелм Хауф и Е. Т. А. Хофман например е с ярък фантастичен „ореол“. А ако търсим по-далечни предтечи на научната фантастика е Германия, ще срещнем ранни образци, наричани някога просто „фантазии“, излезли изпод перото на учени като Йохан Кеплер („Сън“ — 1634 г.) или свещеници като Атаназиус Кирхнер, който води героя си по небесата, за да го дообразова. Един любопитен факт: първото в историята на литературата въображаемо пътешествие до Марс е описано от „немския Фламарион“ — астронома Еберхард Киндерман — в неговия роман „Бързото пътешествие, извършено от петима младежи на въздушен кораб“ (1744 г.).
Изобщо научната фантастика в Германия се заражда едновременно с тази на другите страни — в зората на научно-техническия прогрес от края на XIX и началото на XX век. Дори през първите години на нашето столетие по количеството на издаваната фантастична литература родината на Гьоте и Шилер е изпреварвала дори САЩ, където разцветът на жанра настъпва по-късно. Най-яркият представител от този период е Курт Ласвиц, когото с право можем да наречем „баща на немската научна фантастика“. Неговото въображение разчупва ледовете на традиционната суховато-популяризаторска тема и я извисява до парадокса, сатирата, философското обобщение. (Знаменитият му роман „На две планети“ — 1897 г.)
Без да се впускаме в подробен исторически анализ, ще споменем, че все по-настъпателното присъствие на машините в ежедневието през 20-те, 30-те и 40-те години се отразява двупосочно върху творческите виждания в жанра. Бурният научно-технически прогрес едновременно привлича и отблъсква творците, което резонира в зачатъците на класически „утопии“ (примамливи) и „антиутопии“ (предупреждаващо-песимистични) картини на бъдещето. Сред тях се откроява едно от най-значимите произведения на европейската литература от средата на века — романът на Херман Хесе „Игра на стъклени перли“ (1943 г.) — многообразна философска дисекция на технологическа утопия.
Фашизмът слага край на художествените мечти за прогрес и изобщо на цялата немска култура. За да възкръсне тя отново след края на войната.
Нашето книгоиздаване е в дълг към фантастичната литература на ГДР, който чрез настоящото издание, надяваме се, отчасти ще бъде погасен. Това обстоятелство изисква да хвърлим по-обстоен поглед към развитието на разглеждания жанр в тази страна. Той се ражда заедно с републиката през 1949 година. И още в първите произведения на такава тема — романа на известния пролетарски писател Лудвиг Турек „Златното кълбо“ — прозират характерните черти на фантастиката в ГДР: хуманизъм, социално и политическо ангажиране, ясна обществена позиция. Разбира се, фантастичната литература на ГДР прекарва всичките „детски болести“, присъщи на жанра — увлечение по „техничарство“, приключения, детективски истории. Но все пак през 50-те години в Източна Германия зрее една фантастика, която, макар и израсла от единния корен на немската литература, значително се различава от фантастичните писания във ФРГ, където се подражава главно на лошите англоезични образци. Научната фантастика на ГДР бързо напипва свой собствен път на развитие, на художествена образност и на философски внушения.
Заедно с проникването в космоса се разширява и диапазонът на писателите-фантасти. Особен интерес в тази област представлява романът на Хуберт Хорстман „Гласът на безкрайността“ (1965 г.). Умело, с поетична пластичност в него авторът защищава тезата си, че чисто социалните проблеми не могат да бъдат разрешени само с технически средства. Почти по същото време (1966 г.) излиза и „Друг свят“ на Херберт Цирбигел — произведение, което също е една от повратните точки към психологичност в научната фантастика на ГДР. Неговите герои, жертва на космическа катастрофа, изявяват своя истински облик във възникналите екстремни ситуации. Основата не са главозамайващите приключения в междузвездното пространство, а напластяването на характерите, докосването до най-фините струни на човешката душа.
Краят на 60-те и началото на 70-те години довеждат до истински „бум“ на научната фантастика в страната. И в количествено, и в качествено отношение. Издателствата все по-често се обръщат към този много пъти недооценяван жанр. Читателите жадно гълтат значителното количество заглавия, многобройните тиражи. Разгарят се и спорове. Как трябва да се пише научна фантастика?