А покрай всичко това се носеха дивите възгласи: „Ху! Ха! Ху! Ха!“ на казаците, които играеха на пазарището казачок, намазани с катран и съвсем пияни. Всичко това, общо взето, беше диво и побесняло. Достатъчно беше за Зачвилиховски да хвърли един поглед, за да се убеди, че Барабаш има право, че един полъх можеше да разпали тия непокорни елементи, склонни към грабеж и привикнали на бой, с каквито беше пълна Украйна.
А освен тия тълпи съществуваше още Сечта, съществуваше Запорожието, неотдавна покорено и след Маслови став45 обуздано, но нетърпеливо хапещо юздата, помнещо по-раншните си привилегии, мразещо комисарите и представляващо организирана сила. А тая сила имаше зад себе си симпатиите на грамадните селски маси, по-малко търпеливи, отколкото в другите области на страната, защото съседстваха с Чертомелик, а там цареше анархия, разбойничество и своеволие. Затова пан хоронжият, макар сам той да беше украинец и ревностен привърженик на източното вероизповедание, се замисли тъжно.
Като възрастен човек той помнеше добре времената на Наливайко, Лобода, Кремпски, познаваше украинския разгул може би по-добре от когото и да било в Рус, а като познаваше едновременно и Хмелницки, знаеше, че той струва колкото двайсет лободовци и наливайковци. И той разбра цялата опасност от неговото бягство в Сечта, особено с кралските грамоти, за които пан Барабаш казваше, че били пълни с обещания към казаците и ги поощрявали към съпротива.
— Ваша милост черкаски полковник — каза той на Барабаш, — ти, ваша милост, трябва да заминеш за Сеч, да уравновесиш влиянието на Хмелницки и да умиротворяваш, да умиротворяваш!
— Ваша милост хоронжи — отвърна Барабаш, — ще ти кажа само това, ваша милост, че при вестта за бягството на Хмелницки с книжата половината от моите черкаски хора нощес също побягнаха към Сечта подир него. Моето време вече мина — за мене е гробът, а не командването!
Наистина Барабаш беше добър воин, но стар и без влияние човек.
В това време стигнаха до жилището на Зачвилиховски; старият хоронжи отново придоби донякъде доброто си настроение, присъщо на неговата гълъбова душа, и когато седнаха при големите канати46 с медовина, каза по-бодро:
— Всичко това е празна работа, ако praeparatur47 война с неверниците, както се говори, а като че ли е така, защото, макар Жечпосполита да не иска война и вече много сеймове48 да са тровили кръвта на краля, все пак той може да наложи своето. Целият този огън ще може да се обърне против турците, във всеки случай имаме време пред себе си. Аз сам ще отида при краковския кастелан, ще му докладвам и ще го моля да се придвижи с войската си колкото е възможно по-близо до нас. Не зная дали ще постигна нещо, защото той, макар да е храбър мъж и опитен воин, страшно е уверен в себе си и в своята войска. Ваша милост полковник черкаски, дръж здраво казаците, а ти, ваша милост поручик, щом стигнеш в Лубни, предупреди княза да следи внимателно какво става в Сечта. Там дори ако смятат да предприемат нещо — repeto: имаме време. Сега в Сечта няма много хора: пръснали са се за риба и дивеч и са по селата из цяла Украйна. Много вода ще изтече в Днепър, докато се съберат. А и името на княза е страшно и като узнаят, че очите му са обърнати към Чертомелик, може би ще си кротуват.
— Аз съм готов само след два дни да тръгна от Чигирин — каза поручикът.
— Това е добре. Два или три дни не значат нищо. Ваша милост пане черкаски, също изпрати куриери до пан коронния хоронжи и до княз Доминик, за да им съобщим как стоят работите. Но ваша милост вече спиш, както виждам.
Наистина Барабаш беше скръстил ръце върху корема си и бе задрямал; след малко дори започна да хърка. Когато не ядеше и не пиеше, което обичаше най-много от всичко, старият полковник спеше.
— Гледай, ваша милост — рече тихо Зачвилиховски на поручика, — с такъв старец варшавските политици искат да държат казаците в подчинение. Бог да ги пази! Те вярваха и на самия Хмелницки, с когото канцлерът водил някакви преговори и който изглежда здравата ще ги излъже.
Поручикът въздъхна в знак, че съчувства на стария хоронжи. А Барабаш изхърка по-силно и после измърмори през сън:
— Спаси ни, Христе Божи! Спаси ни, Христе Божи!
— Кога мислиш да тръгнеш от Чигирин, ваша милост? — попита хоронжият.
— Ще трябва да изчакам поне два дни заради Чаплински, който навярно ще поиска удовлетворение за конфузията, която го сполетя.