— Ваша милост староста — попита го Зачвилиховски, — знаеш ли какво става с Хмелницки?
— Обесен, ваша милост хоронжи, обесен, да не съм Чаплински, ако не е така, а ако още не е обесен, ще бъде. Сега, когато излезе хетманска заповед, нека само да ми падне в ръцете.
При тия думи той така удари с пестник по масата, че виното се разля от чашите.
— Не разливай виното, ваша милост! — рече пан Скшетуски. А Зачвилиховски го пресече:
— Но дали ще ти падне, ваша милост? Ами че той е избягал и никой не знае къде е.
— Никой ли не знае? Да не ми е името Чаплински, ако аз не зная! Ти, ваша милост пане хоронжи, познаваше Хведко. Тоя Хведко служи у него, но служи и при мене. Той ще бъде Юда за Хмела. Много може да се каже по тая работа. Хведко се е сближил с молойците на Хмелницки. Той е хитър човек. Знае му всяка крачка. Нае се да ми го достави жив или мъртъв и замина за степта малко преди Хмелницки. Знае къде трябва да го чака!… Ах, кучият му син проклет!
Като каза това, отново удари по масата.
— Не разливай виното, ваша милост! — повтори натъртено пан Скшетуски, който още от пръв поглед изпита някаква странна антипатия към тоя подстароста.
Шляхтичът почервеня, изпъкналите му очи блеснаха — смяташе, че го предизвикват — и погледна разгорещено към Скшетуски. Щом обаче видя мундира на хората на Вишньовецки, укроти се, защото, макар по онова време хоронжи Конецполски да беше в конфликт с княза, все пак Чигирин беше твърде близо до Лубни и беше опасно да се обижда човек с княжеска униформа.
А и князът си избираше такива хора, че всеки помисляше два пъти, преди да се заяде с някого от тях.
— Значи Хведко се е наел да докара Хмелницки на ваша милост? — попита отново Зачвилиховски.
— Хведко. И да не се казвам Чаплински, ако не ми го докара.
— А аз ти казвам, ваша милост, че няма да го докара. Хмелницки се е изтръгнал от засадата и е тръгнал за Сеч и това ще трябва още днес да бъде съобщено на краковския кастелан33. С Хмелницки няма шега. С две думи, тоя има повече ум, по-силна ръка и по-голям късмет от ваша милост, който твърде много се палиш. Повтарям ти, ваша милост, че Хмелницки си е заминал най-спокойно, а ако не вярваш на мене, същото ще ти повтори тоя кавалер, който вчера го е видял в степта здрав и читав.
— Не може да бъде! Не може да бъде! — закрещя Чаплински и си заскуба косата.
— Нещо повече — добави Зачвилиховски, — ето тоя тук кавалер лично го е спасил и погубил слугите на ваша милост, но затова, въпреки писмата на великия хетман, не е виновен, защото се връща от мисия в Крим и за писмата не е знаел нищо, а като видял в степта човек, нападнат от разбойници, както е сметнал, притекъл му се на помощ. Бързам да уведомя ваша милост за това спасяване на Хмелницки, че току-виж довтасал със запорожците в твоята икономия34, а изглежда ти не би му се радвал много. Прекалено се караше с него. Тю, дявол да го вземе.
Зачвилиховски също не обичаше Чаплински.
Чаплински скочи и чак занемя от гняв; лицето му съвсем почервеня, а очите му щяха да изхвръкнат. Застанал така пред Скшетуски, само ломотеше несвързано:
— Как така?! Ваша милост, въпреки хетманските писма!… Аз, ваша милост… Аз, ваша милост…
А пан Скшетуски дори не стана от пейката и подпрял се на лакти, само гледаше разскачалия се Чаплински, както ястреб гледа вързан врабец.
— Какво си се залепил за мен, ваша милост, като репей за кучешка опашка? — попита той.
— Аз, ваша милост, в крепостта заедно с мене… Ваша милост, въпреки писмата… Аз, ваша милост, с казаци!…
Той крещеше така, че в помещението поутихна. Насъбраните започнаха да обръщат глави към Чаплински. Той винаги търсеше случаи за свада, защото такъв беше по природа, правеше мръсотии на всекиго, когото срещне, но сега на всички направи впечатление, че започна скандал в присъствието на Зачвилиховски, едничкия, от когото се страхуваше, и се заяде с военен, който носеше униформа на Вишньовецки.
— Я млъкни, ваша милост — рече старият хоронжи. — Тоя кавалер е с мене.
— Аз, ва… ва… ваша милост, в крепостта… в дранголника! — продължаваше да крещи Чаплински, без вече да държи сметка за нищо и за никого.
Сега пан Скшетуски също така се изправи в цял ръст, но не вадеше сабята от ножницата, а както беше спусната ниско на ремъка, я хвана през средата и я вдигна нагоре така, че дръжката й заедно с кръстчето отиде под самия нос на Чаплински.
— Помириши това, ваша милост — рече пан Скшетуски студено.
33
По онова време краковският кастелан Миколай Потоцки е бил велик хетман на Полша. — Б.пр.