— Бийте, който в Бога вярва!… Войници! — викна Чаплински и хвана дръжката на сабята си.
Но не успя да я извади. Младият поручик го завъртя кръгом, хвана го с една ръка за врата, с другата за шалварите под кръста, вдигна го нагоре, та се замята, тръгна между пейките към вратата и викаше:
— Панове братя, дайте път на рогатия, защото ще ви изпободе.
След тия думи се приближи до вратата, блъсна я с Чаплински, отвори я и изхвърли подстаростата на улицата.
След това спокойно седна на старото си място до Зачвилиховски.
В механата за кратко време зацари тишина. Силата на пан Скшетуски, за която той даде доказателство, направи силно впечатление на събраната шляхта. Но след малко цялото помещение се затресе от смях.
— Да живеят хората на Вишньовецки! — викаха едни.
— Припадна, припадна и е цял в кръв! — крещяха други, които надничаха през вратата, любопитни да видят какво ще предприеме Чаплински. — Слугите го вдигат!
Само малцината привърженици на подстаростата мълчаха и като нямаха смелост да се застъпят за него, поглеждаха мрачно към поручика.
— Плю си на петите тоя хрът — каза Зачвилиховски.
— Това е пале, а не хрът — рече, като се приближаваше, един дебел шляхтич, който имаше перде на едното си око, а на челото дупка, голяма колкото талер, през която се виждаше гола кост. — Пале, пале, а не хрът! Ваша милост, позволи ми — продължаваше той да говори, обърнат към Скшетуски — да ти предложа моите услуги. Казвам се Ян Заглоба, а гербът ми е „В челото“, което всеки може лесно да познае, ако щете по тая дупка, която разбойнически куршум ми направи в челото, когато бях тръгнал за Светата земя да изкупя младежките си грехове.
— Я се остави, ваша милост — каза Зачвилиховски, — друг път си казвал, че с бирена чаша са ти я пробили в Радом.
— Кълна се, че е от разбойнически куршум! В Радом беше друго.
— Ти, ваша милост, може да си тръгнал за Светата земя… Но че не си бил в нея, е сигурно.
— Не съм бил, защото още в Галац получих мъченически венец. Ако лъжа, да съм последното куче, а не шляхтич.
— А пък плещиш ли, плещиш едни такива!
— Защото съм хитрец без уши. На ваше разположение, пане поручик. През това време надойдоха и други да се запознаят с пан Скшетуски и да му засвидетелстват своите симпатии, защото не обичаха Чаплински и бяха доволни, че му се случи такава конфузия. Днес мъчно може да се разбере такова странно нещо — че цялата шляхта от околностите на Чигирин, а и по-дребни собственици на слободи35, арендатори на кралски имоти, дори и служители на магнатите Конецполски, всички, като знаеха, както обикновено бива при съседи, за разправиите на Чаплински с Хмелницки, бяха на страната на последния. Защото Хмелницки се ползваше със славата на знаменит воин, който е заслужил много в разните войни. Знаеше се също, че сам кралят държи връзка с него и високо цени мнението му, а на цялата случка гледаха като на обикновена разправия между двама шляхтичи, каквито разправии ставаха с хиляди, особено по украинските земи. Затова шляхтата заставаше на страната на оня, който съумееше да спечели повече симпатии, без да предвижда, че от всичко това ще възникнат такива страшни последици. Едва по-късно сърцата пламнаха от омраза към Хмелницки, и то еднакво сърцата на шляхтата и на духовенството и от двете изповедания.
Сега те идваха при пан Скшетуски с вдигнати чаши и казваха: „Пий, пане брате! Пий и с мене! Да живеят хората на Вишньовецки! Толкова млад, а вече поручик при княза. Да живее княз Йереми, хетман над хетманите! С княз Йереми сме готови да отидем накрай света! Срещу турците и татарите! Към Стамбул! Да живее нашият милостиво властващ Владислав Четвърти!“ А най-силно крещеше пан Заглоба, който сам беше готов да надпие и надприказва цял полк.
— Ваша милост панове! — крещеше той, та чак стъклата на прозорците звънтяха. — Аз вече извиках на съд негово величество султана за насилието, което си позволи над мене в Галац.
— Не дрънкай глупости, ваша милост, да не ти се изкриви муцуната!
— Как така, ваша милост панове? Quattuor articuli judicii castrensis: stuprum, incendium, iatrocinium et vis armata alienis aedibus illata36 — та нима това не беше именно vis armata?
— Креслив глухар си ти, ваша милост.
— Готов съм и във Върховния съд да отида!
— Престани вече, ваша милост…
— И кондемната37 ще получа, и безчестник ще го обявя, а после война, но вече с инфамис38.
— Наздраве, ваша милост панове!
35
Малки селца, създадени от доброволно заселили се селяни, привлечени от някои свободи и привилегии. — Б.пр.
36
Четири члена на крепостния съд: изнасилване, палеж, разбойничество, въоръжено нашествие в чужд дом (лат.). — Б.пр.