Изведнъж на младия архитект му хрумна нещо. Ще я покани на вечеря. Ето какво е липсвало в неговите разкошни, но самотни пиршества. Кратките часове на изискан разкош ще бъдат двойно по-приятни, ако бъдат украсени с присъствието на една дама. А това момиче беше дама, вън от всяко съмнение, потвърждаваха го обноските й, речникът й. И въпреки крайно семплото й облекло, той съзна, че ще му бъде много приятно да седи на една маса с нея.
Тези мисли минаха като вихър през главата му и той се реши. Разбира се, щеше да наруши правилата на приличието, но в повечето случаи момичетата, които сами си изкарват прехраната, не държат на формалности от този род. Като правило, те имат точна преценка за мъжете. Похарчени разумно, неговите десет долара ще дадат възможност на двамата да вечерят съвсем прилично. Безсъмнено, такава вечеря ще бъде истинско събитие в безцветния живот на момичето; а нейното искрено възхищение ще бъде чудесна добавка към неговия триумф и удоволствие.
— Според мен — каза сериозно той — кракът ви има нужда от по-дълга почивка, отколкото предполагате. И аз искам да ви подскажа как може да го облекчите и наред с това да ми доставите удоволствие. Когато паднахте, бях тръгнал да вечерям — сам, съвсем сам. Елате с мен да поседнем в приятна обстановка, да вечеряме и да си поприказваме, а в това време болката ще затихне и ще можете да се приберете благополучно у дома.
Момичето хвърли бърз поглед на откритото му приятно лице. В очите й проблесна пламъче, после тя се засмя мило.
— Но ние не се познаваме… някак си няма да е редно — изрече колебливо тя.
— Няма нищо нередно — каза откровено младият човек. — Ето, позволете да ви се представя: Тауърс Чандлър. След вечерята, която ще се погрижа да направя колкото е възможно по-приятна за вас, ще се сбогуваме или пък ще ви изпратя до вас — както предпочитате.
— О, господи, с тази стара рокля и тази шапка! — възрази момичето, гледайки безупречния костюм на Чандлър.
— Това няма значение — отвърна безгрижно Чандлър. — С това облекло вие сте много по-очарователна от дамите с изискани вечерни тоалети, които ще видим там.
— Глезенът още ме боли — призна момичето и се опита да пристъпи. — Очевидно ще трябва да приема предложението ви, господин Чандлър. Можете да ме наричате Мариан… госпожица Мариан.
— Тогава да тръгваме, госпожице Мариан — каза младият архитект весело, но с безукорна вежливост. — Никак не е далеч. На другата пряка има много приличен и добър ресторант. Подпрете се на ръката ми — така — и ще вървим бавно. Много скучно е да вечеряш сам. Да ви призная, дори се радвам малко, че паднахте.
Когато седнаха на добре подредената маса и келнерът се надвеси над тях, Чандлър усети блажената радост, която му носеше всяко излизане в светския живот.
Този ресторант не беше толкова разкошен и претенциозен, колкото другия по-надолу, предпочитан от Чандлър, но пък и едва ли му отстъпваше с нещо. Масите бяха пълни с благосъстоятелни клиенти, оркестърът свиреше тихо и не пречеше на приятния разговор, кухнята и обслужването бяха на висота. С простичката си рокля и евтина шапка неговата събеседница се държеше с достойнство, което придаваше особено излъчване на естествената красота на лицето и фигурата й. И от очарователното й личице ставаше ясно, че тя гледа почти с възхищение на Чандлър с неговите весели и открити сини очи и оживеното му, но сдържано поведение.
Но ето че в един миг Тауърс Чандлър бе обзет от безумието на Манхатън, от лудостта на суетата, бацила на самохвалството и чумата на провинциалното позьорство. Та той се намира на Бродуей, заобиколен от блясък и шик и от десетки очи, които го гледат. Почувства се на сцена и реши да изиграе в тази комедия ролята на изискан богат безделник и изтънчен гастроном. Носеше подходящ за тази роля костюм и никакъв ангел хранител не можеше да му попречи да я изпълни.
И започна да плямпоти на госпожица Мариан за клубове и приеми, за голф и езда, за кучешки породи, балове и пътувания в чужбина и дори подхвърли нещо за яхта, която го чакала в Ларчмънт. Като видя, че празните му приказки й направиха впечатление, той продължи със свободни съчинения за несметно богатство, спомена свойски няколко фамилии, пред които простолюдието благоговее. Този час му принадлежеше и той гледаше да изстиска от него всичко, което си заслужаваше труда. И все пак, един-два пъти чистото златно сърце на това момиче проблесна пред него през мъглата на собственото му самомнение, спуснала се пред погледа му.
— Начинът на живот, за който говорите — каза тя, — ми се струва толкова безполезен и безцелен. Не може ли да се намери на този свят работа, която да ви заинтересува?