— Вътре сигурно гъмжи от тях — подхвърли Кати-Бри.
— Още една причина да влезем! — изръмжа Бруенор.
— Дризт и Риджис навярно вече са там — добави и Уолфгар.
С лък в ръка, Кати-Бри кимна решително и даде знак да продължат напред.
— Няма ли да повикаш котката? — попита Бруенор.
Кати-Бри сведе поглед към кесийката с ониксовата статуетка, която висеше на кръста й.
— Когато наближим — отвърна тя и Бруенор, който й имаше пълно доверие, кимна и се втурна след Уолфгар.
Изведнъж варваринът, поотдалечил се напред, рязко се наведе, за да избегне людоеда, който скочи от върха на могилата, прехвърли неголямата пропаст, деляща го от билото, и връхлетя отгоре му със сопа в ръка.
Уолфгар с лекота избегна нападението и с все сила изрита противника си в рамото, като в същото време му нанесе удар с тежката си алебарда. Чудовището понечи да се обърне, ала вместо това се олюля и политна напред, когато брадвата на Бруенор строши капачката на коляното му. Виейки от болка, то се свлече на земята.
— Довърши го, момиче! — извика джуджето и се втурна към могилата.
Наложи му се да спре само след няколко крачки, когато пред него зейна дефилето, което чудовището беше прескочило преди малко — макар и тясно, то пак беше прекалено широко, за да може Бруенор да го преодолее.
Изведнъж откъм могилата към него полетя огромен камък и той бе принуден да скочи встрани. В същото време Уолфгар профуча покрай него и с името на Темпос на уста прехвърли пропастта с един гигантски скок. Блъсна се в някакви скали, но успя да запази равновесие и се втурна нагоре по криволичещата пътека, която се катереше по стръмния склон.
— Да ме беше хвърлил първо! — изръмжа Бруенор и се метна встрани, за да избегне поредния скален къс.
Всъщност не беше невъзможно да стигне до лъкатушещата пътека, ала докато се добереше дотам, Уолфгар отдавна щеше да е далеч.
— Момиче! — изрева той и се обърна, тъкмо когато в черепа на поваления от него людоед се заби още една стрела. — Трябваш ми!
Кати-Бри се хвърли напред и като падна на едно коляно, изпрати дъжд от стрели натам, откъдето долитаха огромните камъни. Чудовището, което ги хвърляше, се изправи за трети път, вдигнало тежък скален къс над главата си, но побърза да отскочи назад, когато една стрела със сребърно перо изсвистя покрай лицето му.
Миг по-късно се разнесе шум от битка и Кати-Бри и Бруенор разбраха, че Уолфгар се бе добрал до людоедът. Джуджето се втурна напред, а Кати-Бри извади ониксовата статуетка и повика Гуенивар, след което отново вдигна Таулмарил.
Защото върху една скална площадка над Уолфгар току-що се бе появила нова заплаха — група стрелци със заредени лъкове в ръце.
— Те ли са? — попита Морик и бутна вратата на стаята.
Тя обаче не помръдна и когато се вгледа по-добре, лусканецът забеляза, че е необичайно издута — явно бе затворена с магия.
— Белани? — повика той.
В отговор вратата сякаш издиша и отново придоби обичайните си размери, така че той можа да се вмъкне вътре.
— Белани?
— Мисля, че приятелят ти и неговите спътници са тук, за да си върнат чука — разнесе се глас точно пред него и Морик едва не изскочи от обувките си, тъй като не виждаше никого.
— Магьосници! — промърмори той, когато се съвзе от изненадата. — Къде е Шийла Крий?
Отговор не последва.
— Да не би току-що да сви рамене? — досети се той и по кискането на Белани разбра, че е познал. — Ами ти? Тук ли ще се криеш или възнамеряваш да се включиш в битката?
— Шийла ми нареди да проуча източника на суматохата и аз го направих.
По лицето на Морик се разля широка усмивка. Отлично разбираше какво означава загадъчният отговор на невидимата магьосница. Тя изчакваше да види коя страна ще надделее, преди да реши как да постъпи. Морик почувства как уважението му към Белани рязко нараства.
— Имаш ли още някоя подобна магия? — попита той. — За мен.
Още преди Разбойника да довърши, Белани подхвана заклинание и само след няколко секунди той също стана невидим.
— Не е много силно — предупреди го Белани. — Няма да трае дълго.
— Все ще е достатъчно, за да си намеря някое местенце, в което да се скрия — рече Морик, ала внезапно млъкна, чул силен шум нейде отвън.
— Бият се на пътеката — обясни Белани.
Миг по-късно нещо изскърца и в стаята нахлу дневна светлина — Морик бе излязъл навън. Белани тръгна натам, ала в този момент се разнесе вик на изненада.