Выбрать главу

Той обаче не им обърна особено внимание, тъй като гледаше Е’Креса. Облечен в тъмносини одежди, изпъстрени със сложни червени орнаменти, и с гигантска конусовидна шапка на главата, гномът изглеждаше почти като карикатура на типичния образ на магьосник, като се изключеше, разбира се, фактът, че надали бе висок повече от метър. Гномът наклони глава назад, така че гъстата му сива брада и рошавите вежди, които се подаваха изпод ръба на шапката, щръкнаха нагоре. Макар и обърнат към Ле’лоринел, той не го виждаше.

Рошавите вежди засенчваха две млечнобели, незрящи очи.

Ле’лоринел се разсмя:

— Сляп гадател? Колко предсказуемо!

— Нима се съмняваш в силата на магическото ми зрение? — отвърна Е’Креса и вдигна заплашително ръце, така че те заприличаха на разперени орлови криле.

— Повече, отколкото предполагаш — отвърна нехайно елфът.

Е’Креса постоя така още миг-два, но когато Ле’лоринел продължи да го гледа, насмешливо усмихнат, той сви рамене и с едно движение извади белите лещи от искрящите си сиви очи.

— При селяните действа отлично — обясни той. — Направо ги изумява. Пък и те винаги са по-склонни да платят някой и друг грош повече на слепия гадател.

— Селяните се впечатляват лесно — отбеляза Ле’лоринел. — За разлика от мен.

— И все пак, аз знаех за теб и твоята цел — не пропусна да му напомни гномът.

— Както и за Маскевич — сухо отвърна елфът.

Е’Креса тропна с крак по пода и си придаде възмутен вид.

— Носиш ли парите? — сърдито попита той след малко.

Ле’лоринел хвърли кесия със сребро в жадно протегнатите му ръце.

— Защо не използваш гадателските си умения, за да разбереш колко са? — попита той, когато гномът започна да брои парите.

Очите на Е’Креса се присвиха толкова, че почти се изгубиха под рошавите вежди. Гномът размаха едната си ръка над кесията, промърмори някакво заклинание и кимна, оставяйки кесията настрани.

— Заради това ще ти вземе повече — заяви той.

— Задето преброи среброто?

— Заради тази допълнителна проява на забележителните ми магьоснически умения — уточни гномът. — И задето не ти се наложи да ме чакаш да ги изброя по обикновения начин.

— Не е необходима кой знае каква магия, за да разбереш, че цялото сребро е там — отвърна елфът. — Щях ли да дойда, ако не бях съгласен с цената ти?

— Поредната проверка, може би? — предположи Е’Креса.

Ле’лоринел простена.

— Нетърпеливостта е недостатък на хората, не на елфите — напомни му гномът. — Отсега виждам, че продължиш ли да преследваш целта си по този начин, те очаква гибел.

— Прекрасно! — саркастично отговори Ле’лоринел.

— Изобщо не си помагаш — невъзмутимо рече Е’Креса.

— Уверявам те, че макар да притежавам цялото търпение, което ми е нужно, за да се разправя с Дризт До’Урден, нямам никакво желание да губя излишно време, като се разтакавам тук — рече елфът. — Чака ме твърде много работа, Е’Креса.

Гадателят се замисли над думите му и сви рамене.

— Добре тогава. Да видим какво ще ни покаже кристалното кълбо. Пътят към целта ти, надявам се, а може би дори изхода от цялото ти начинание, бил той победа или поражение.

Клатушкайки се като патица, гномът се насочи към кристалното кълбо.

— Само пътя и нищо друго — отсече Ле’лоринел.

Е’Креса се закова на място и бавно се обърна, искрено заинтригуван.

— Мнозина на твое място биха поискали да им покажа и изхода — рече той.

— И ти, и аз отлично знаем, че той не е предопределен.

— Но изгледите…

— … са си просто изгледи и нищо повече — прекъсна го елфът. — И какво да сторя, о, велики гадателю, ако разбера, че ще изляза победител от двубоя с Дризт До’Урден, ако ми кажеш, че той ще си получи заслуженото и ще рухне мъртъв от моята ръка, а аз ще изтрия окървавеното си оръжие в бялата му коса?

— Да възликуваш, може би — насмешливо подхвърли Е’Креса.

— Какво да сторя, о, велики гадателю, ако ми кажеш, че ще загубя? — продължи Ле’лоринел. — Да се откажа от онова, от което не мога да се откажа? Да предам своя народ и да оставя елфа на мрака да живее?

— Той си е спечелил уважението на мнозина.

— Мнозина се оставят да бъдат заблудени твърде лесно — отвърна Ле’лоринел.

Е’Креса понечи да добави нещо, но после въздъхна, сви рамене и отиде да вземе кристалното кълбо.