Е’Креса се изправи и отметна надвисналата над едното му око рошава вежда.
— Старост — обясни той. — Деветият крал на Митрал Хол издъхва от старост.
Ле’лоринел, комуто това вече беше известно, кимна.
— Ами Бруенор Бойния чук?
— Деветият крал гасне сред всеобща печал — драматично изрецитира гномът. — Изгрява звездата на десетия крал.
Ле’лоринел скръсти ръце на гърдите си и си придаде раздразнен вид.
— Трябваше да бъде казано! — настоя гадателят.
— Е, тогава по-добре, че бе казано от теб — отвърна елфът. — Щом е трябвало.
— Трябваше! — Е’Креса държеше последната дума да е негова.
— Бруенор Бойния чук? — повтори Ле’лоринел.
Мърморейки си нещо под носа, Е’Креса се взря в кристалното кълбо и дори долепи ухо до гладката повърхност, за да чуе по-добре случващото се в далечното кралство на джуджетата.
— Бруенор не е там — уверено заяви той най-сетне. — И толкова по-добре за теб, защото ако Бруенор се беше завърнал заедно с мрачния елф, какво щеше да правиш ти тогава?
— Онова, което трябва — тихо, но решително отвърна Ле’лоринел.
Е’Креса отвори уста, за да се изсмее, ала смехът замря на устните му при вида на непоколебимото изражение, изписано по лицето на елфа.
— Толкова по-добре за теб — повтори гномът и с едно махване на ръка прогони образа на Митрал Хол от сърцевината на кристалното кълбо.
После затвори очи и с помощта на ново заклинание потърси съдействие от един обитател на друга равнина.
Причудлив образ нахлу в мислите му, парещ като нажежено желязо. Съвсем ясно видя два символа, които познаваше добре, макар никога, преди да не ги бе виждал вплетени по този начин.
— Думатоин и Клангедон — промърмори той. — Думатоин и Морадин.
— Джуджешките богове? — попита Ле’лоринел, ала Е’Креса дори не го чу, застанал напълно неподвижен, с едва потрепващи клепачи.
— Но как? — тихичко прошепна той.
Преди Ле’лоринел да успее да попита за какво става дума, сивите очи на гадателя се отвориха.
— За да откриеш Дризт, трябва да намериш Бруенор — заяви той.
— Значи — към Митрал Хол.
— Не! — изкряска Е’Креса. — Според джуджето мястото му е другаде, място на баща, а не на крал.
— Гатанки? — повдигна вежди елфът, ала Е’Креса разпалено поклати глава.
— Открий най-скъпото творение, излязло изпод ръцете на джуджето — обясни той, — за да откриеш най-скъпото творение от плът и кръв. Е, едно от двете, но така звучи по-добре — призна гномът.
Лицето на Ле’лоринел надали можеше да придобие по-озадачено изражение.
— Преди време Бруенор Бойния чук създаде нещо магическо и могъщо, което надминаваше дори неговите забележителни умения — обясни Е’Креса. — Създаде го за едного, когото обичаше с цялото си сърце. Това творение от митрал ще го привлече по-сигурно, отколкото опразненият трон на Митрал Хол. Нещо повече, то ще накара и мрачния елф да се втурне след него.
— Но какво е то? — Ле’лоринел вече не можеше да скрие изгарящото го нетърпение. — Къде е?
Е’Креса изприпка до едно малко писалище и извади парче пергамент. Докато елфът прекосяваше стаята, за да се присъедини към него, гномът използва друга магия, за да претвори върху пергамента образа, който се бе появил в мислите му преди малко.
— Откриеш ли този знак, Ле’лоринел, ще откриеш и края на дългия си път.
Още една магия и върху обратната страна на пергамента се появи почти същият образ.
— Или пък този.
Елфът внимателно пое пергамента от ръцете му, без да може да откъсне поглед от символите върху него.
— Единият е знакът на Клангедон, покрит от знака на Думатоин, Пазителя на тайните под планината. Другият принадлежи на Морадин и е замаскиран по същия начин — обясни Е’Креса.
Ле’лоринел кимна и предпазливо, почти благоговейно, обърна късания пергамент, досущ като мъдрец, изучаващ древните писания на отдавна изчезнала цивилизация.
— Далеч на запад, доколкото знам — рече гадателят, още преди елфът да е задал въпроса си. — Градът на бездънните води? Лускан? Някое поселище между тях, може би. Не съм напълно сигурен.
— Но си сигурен, че е в тази част на света, нали? Видя го в кълбото или предполагаш така, защото Долината на мразовития вятър също се намира там?