Изчака на междинната платформа, доловил раздвижване от вътрешността на вагона. И наистина, в същия момент се появи Хенеси, който тъкмо изхвърляше през вратата кмета на Спокен — Напусни влака ми! Хенесивил никога няма да бъде част от града ви. Не възнамерявам железопътното ми депо да плаща данъци на Спокен!
А на Ван Дорн се сопна:
— Доста време ви отне да се появите.
Ван Дорн отвърна на тази безцеремонност с топла усмивка. Силните му бели зъби блеснаха в гнездото от червеникави бакенбарди, докато малката ръка на Хенеси изчезваше напълно в неговата, а самият той избоботи приветливо:
— Бях в Чикаго, а вие се появявате навсякъде по картата. Изглеждате добре, Озгуд, макар и леко раздразнен. Как е прелестната Лилиан? — попита, докато Хенеси го въвеждаше във вагона.
— Както обикновено — създава повече проблеми от цяла каруца ай-талианци.
— А, ето я и нея! Мили боже, как само сте пораснали млада госпожице, не съм ви виждал от…
— От Ню Йорк, когато татко ви нае, за да ме върнете в школата на госпожица Портър?
— Не — поправи я Ван Дорн — струва ми се, че последния път беше, когато ви освободихме под гаранция от затвора в Бостън след онзи злощастен парад на суфражетките.
— Лилиан! — каза Хенеси. — Искам бележките от тази среща да бъдат напечатани и приложени към договора ни с агенцията Ван Дорн.
Немирната светлинка в бледосините й очи внезапно се замени от интелигентен, делови поглед:
— Договорът е подготвен за подписите ви, татко.
— Джо, допускам, че вече си научил за нападенията.
— Доколкото разбирам — каза уклончиво Ван Дорн, — строежът на експресната линия през Каскейд, който е предприела компанията „Южен Пасифик“, е възпрепятстван от ужасяващи инциденти. Загинали са няколко ваши работници, както и неколцина пътници.
— Няма начин всички инциденти да са случайни — отвърна сурово Хенеси. — Някой полага значителни усилия да съсипе тази компания. Наемам хората ти, за да заловите саботьорите, без значение дали са анархисти, чужденци или стачници. Застреляйте ги, обесете ги, направете каквото е необходимо, но ги накарайте да престанат незабавно.
— В минутата, в която ми телеграфирахте, назначих най-добрия си оперативен работник по случая. Ако ситуацията се окаже от такъв характер, ще го направя главен разследващ по случая.
— Не! — каза Хенеси. — Искам ти да ръководиш нещата Джо. Лично.
— Айзък Бел е най-добрият човек, с когото разполагам. Само можех да си мечтая да притежавам неговите способности, когато бях на неговата възраст.
Хенеси го прекъсна:
— Изясни нещата, Джо. Влакът ми е спрял само на шестстотин километра северно от саботирания тунел, но трябваше да изминем най-малко хиляда, докато дойдем дотук, с връщането назад, изкачването и прехвърлянията. Прекият път през планините ще съкрати това разстояние с цял ден. Успехът на строежа и бъдещето на цялата компания са прекалено важни, за да ги оставим в ръцете на наемници.
Ван Дорн знаеше, че Хенеси е свикнал да получава каквото иска. В края на краищата беше успял да изкове транс континентални железопътни линии от Атлантическия до Тихия океан, прегазвайки конкурентите си, комодор Вандербил и Дж. П. Морган, надхитряйки Междущатската търговска комисия и Конгреса на Съединените щати, побеждавайки с неумолимата си воля дори самия президент Теди Рузвелт. Така че когато внезапната поява на кондуктора на Хенеси ги прекъсна, Ван Дорн отправи мълчалива благодарствена молитва. Началникът на влака застана на вратата в безупречната си тъмносиня униформа, обсипана с блестящи пиринчени копчета и червените ширити на „Южен Пасифик“.