— Татко — възрази възмутено Лилиан. — Неучтиво е да разместваш картичките за местата.
— Ако искат да ме почетат, могат да започнат, като ме настанят между двете най-добре изглеждащи дами залата, които не са ми дъщери. Теб те поставих до Кинкейд, Лилиан. Тежка работа е, но някой трябва да я свърши. Бел, теб те преместих между Уайтуей и мис Морган, та оня вестникар да престане да зяпа в роклята й. Е добре, хайде да ядем!
Още щом Филип Доу стъпи на огромния железопътен възел на каньон Каскейд, спря го железопътен полицай.
— Къде отивате, господине?
Доу изгледа хладнокръвно ченгето и показа шестлъчата сребърна звезда.
Ченгето залитна назад с такава паника, че само дето не падна.
— Съжалявам, капитане. Забравих, че съм ви виждал преди.
— По-добре да съжалиш, отколкото да страдаш. — Доу беше двойно зарадван, че получи значката. Ченге, което го беше виждало преди, щеше да има остра памет за постери на издирвани престъпници.
— Мога ли да помогна с нещо, капитане?
— Да. Трай си до сутринта. Как се казваш, полицай?
— Маккинли, сър. Дарън Маккинли.
— Ще бъдеш в дясната страна на доклада ми, Маккинли. Едва стъпих на обекта и ме забеляза. Браво.
— Благодаря, капитане.
— Продължи обиколките.
— Слушам, сър.
С отривисти крачки, разчитайки на костюма и бомбето си, че ще изглежда като служебно лице, съвсем на място сред маневрените машини, местещи товарни композиции, Доу започна обхода си между коловозите. Най-отпред специалният влак на Озгуд Хенеси грееше златен и червен отвъд резкия блясък на светлините на моста. Специалният влак на президента на железницата беше спрян на издигнат страничен коловоз с гледка към целия обект.
Бел потанцува с Марион при смяната на блюдата.
— Кога ще ми позволиш да те науча на онзи бавен валс „Бостън“?
— Не и докато свирят „Тази нощ ще е горещо в старото градче“.
Престън Уайтуей се приближи с намерението да ги прекъсне, но острият поглед на детектива на Ван Дорн го разубеди и той се върна на дансинга с госпожа Комдън.
Десертът беше печена „Аляска“, смес от кекс и сладолед в белтъчна глазура. Гости, които никога досега не бяха стигали на изток от Мисисипи се кълняха, че с нищо не отстъпва от сервираното в прочутия ресторант „Делмонико“ в Ню Йорк Сити.
Споменаването на Ню Йорк напомни на Лилиан Хенеси за Арчи Абът.
— Каква усмивка само — подхвърли Чарлз Кинкейд, прекъсвайки мислите й.
— Очаквах словото ти — сряза го тя.
Бел чу и й се ухили дискретно.
Лилиан забеляза, че Айзък беше необичайно тих и сериозен въпреки компанията на красивата му годеница. Тих почти колкото притеснения на вид Франклин Мауъри. Нещо наистина го безпокоеше. Пресегна се над Кинкейд и потупа доброто старче по ръката. Той кимна разсеяно. След това Престън Уайтуей почука с лъжица по една чаша и двойната редица пълни зачервени лица около дългата маса се извърнаха в очакване.
— Господа. И дами… — Вестникарският издател удостои с поклон Ема Комдън, Лилиан Хенеси и Марион Морган, единствените жени в салона на хижата. — За мен е чест, че благоволихте да ме поканите, за да поздравим великите строители на железопътната линия „Южен Пасифик“. Докато те напредват неуморно към крайната си цел, нека знаят, че нашите молитви винаги са с тях. Да се надяваме, че пламенното ни възхищение към успехите им ще ги вдъхнови още повече. Строителите правят Америка велика и за нас е висока чест, че сме в компанията на едни от най-дръзките строители в Запада.
— Вярно! Браво! — отекнаха възгласите до таванските греди. Калифорнийците станаха като един и заръкопляскаха силно. Озгуд Хенеси закима благодарно.
— И както аплодираме тези хора, които строят с ръцете си и със сърцата си, така умоляваме настойчиво друг един мъж в тази великолепна банкетна зала да построи бъдещето на нашата велика страна със своето лидерство и мъдрост. Имам предвид, разбира се, нашия добър приятел, сенатор Чарлз Кинкейд, който, вярвам, би могъл да направи точно сега заявление, което ще зарадва сърцето на всеки мъж и жена в тази зала. Сенатор Кинкейд.
Кинкейд стана усмихнат, за да приеме аплодисментите. Изчака ръкоплясканията да заглъхнат, взрян във възхитените лица, втъкнал палци на ревера. Обърна се, усмихна се на Лилиан и погледна Озгуд Хенеси в лицето. След това извърна погледа си към главите на елени и мечки гризли, увиснали на дървените стени.