— Дойдох тук по покана на най-успяващите бизнесмени в Калифорния и Орегон. Мъже, работили дълго и упорито, за да развият тази велика страна. Всъщност, тази сурова обстановка тук ни напомня, че очевидното ни предопределение в американския Запад е да подчиним природата за процъфтяването на целите Съединени щати. Дървен материал, мини, зърно и добитък, всичко обслужвано от големите железопътни линии. Сега тези господа ме помолиха да ги поведа към нови постижения за благото на великата ни страна и в защитата й от враговете… Бяха много убедителни.
Зарея поглед над масите.
Бел забеляза, че сенаторът притежаваше политическата дарба да създаде впечатлението, че гледа всяко отделно лице. Изведнъж, Кинкейд обърна ревера си и разкри червено-бялата значка с надписа „Кинкейд — президент“, която му бе показал в Ню Йорк.
— И ме убедихте! — Чаровното му лице засия в широка усмивка. — Вашата настойчивост ме склони, господа. Ще служа на страната си така, както намерите за уместно.
— Президент ли? — обърна се Озгуд Хенеси към Бел, щом залата изригна от аплодисменти и оркестърът засвири силно.
— Така изглежда, сър.
— На Съединените щати?
Престън Уайтуей извика, за да надвие шума:
— Точно така, господин Хенеси. Ние, джентълмените на Калифорния, обещаваме сериозната си подкрепа за сенатор Чарлз Кинкейд, „Героя инженер“.
— Е, проклет да съм.
— И мен ме изненада! — подвикна богат секач на секвоя от окръг Мейрин. — Бореше се с нас със зъби и нокти. Буквално трябваше да го вържем да не рита, преди да се съгласи.
Престън Уайтуей изчака смехът да затихне и заяви:
— Вярвам, че сенатор Кинкейд има да каже още няколко думи по темата.
— Съвсем малко — увери ги Кинкейд. — Ще се радвам да вляза в историята като президента, изнасял най-кратките речи. — Изчака да затихне смехът им и заговори сериозно: — Както казахте, бях поласкан, но много се колебаех, когато за първи път подхвърлихте за тази възможност. Но ужасните събития преди две седмици в Ню Джърси и Ню Йорк ме убедиха, че всеки слуга на обществото трябва да се вдигне и да защити американския народ от Жълтата напаст. Онази нагла експлозия бе предизвикана от китаец. Улиците на града бяха засипани със стъкла от счупени прозорци. Докато отивах на помощ на пострадалите, няма никога да забравя скърцането на гумите на линейките по стъклото. Звук, който никога няма да се изтрие от ума ми…
Айзък Бел заслуша внимателно, докато Кинкейд продължаваше в същия дух. Вярваше ли си на това, което говореше? Или предупрежденията му за „жълтата напаст“ бяха политическото фразьорство, което поддръжниците му очакваха? Озърна се към Марион. Очите й блестяха палаво. Усети погледа му, наведе глава и прехапа устна. Лилиан се наведе зад баща си да я заговори и Бел видя как двете жени прикриха устите си, за да приглушат смеха. Беше зарадван, но не и изненадан, че си допадаха.
— … Жълтата напаст, пред която сме изправени, вълните китайски имигранти, които отнемат работата на американските мъже и плашат американските жени, изведнъж ни порази в онази нощ в Ню Йорк. Онзи подъл китаец взриви тонове динамит на оживен железопътен възел близо до пълен с хора град, по някакви непонятни причини, които никой бял, не би могъл да проумее…
Скрит в сянката на низ товарни платформи, Филип Доу наблюдаваше осветените прозорци на специалния влак на президента на железницата. Сенатор Кинкейд му беше дал графика за вечеря на служителите, които живееха във влака. Изчака докато екипът на вагон-ресторанта сервира на гостите. След това, докато ядяха вечерята си, а шафнерите и белите от влаковия екип се хранеха в багажния вагон, се качи на предната страна на вагон 3. Огледа разположението във вагони 3 и 4 и проследи възможните пътища за бягство през влака.
Сервизното помещение на шафнера на вагон 4 представляваше малък килер със завеса вместо врата. Беше пълен с чисти кърпи и салфетки, лекарства против настинка и главоболие, сандъче за лъскане на обувки и спиртник за затопляне на вода. Доу отвинти една от лампите, за да засенчи късия коридор, по който щеше да затича към четвърто купе, в което беше настанена Марион Морган. После отрепетира. Упражни се в наблюдаване на коридора през завеската на шафнера, за да проследи маршрута, който щеше да измине Айзък Бел от предната към задната страна на вагона. След това се упражни в безшумно излизане в коридора и замахване с папката. Ограничен от тясното пространство, замахна отдолу. Инерцията от пробягването на трите крачки, съчетана с дългия замах отзад, щеше да ускори тежката оловна топка с убийствена сила в слепоочието на Бел.