Качиха се на пътническия вагон на „Змийската линия“, в който бяха пристигнали. Три локомотива отпред и два отзад бавно ги подкараха по стръмните серпентини нагоре към платото, където бе спрян специалният влак на Хенеси на страничния коловоз. Прозорците му светеха гостоприемно.
— Заповядайте горе, господа — разпореди се Хенеси. — Бренди и пури.
— Мислех, че си уморен — каза Лилиан.
— Уморен от брътвежите на бизнесмени — сряза я Хенеси. — Дами, за вас има шампанско във вагон-ресторанта, докато господата изпушат по една.
— Няма да се отървеш от мен — заяви Лилиан.
Госпожа Комдън също остана, като се настани кротко в един стол в ъгъла с плетиво в ръцете си.
Марион Морган пожела лека нощ на компанията и се запъти към купето си.
Айзък Бел реши да изчака от благоприличие, като продължи да наблюдава внимателно Кинкейд.
Филип Доу надникна иззад завесата, когато чу, че от предния вестибюл някой влиза в спалния вагон. Зърна красива жена, която се приближаваше към сервизното помещение на шафнера. Носеше червена рокля с пищно колие от червени рубини. Такива демонстрации на богатство обикновено събуждаха интуитивен гняв в профсъюзния деец. Щастливата усмивка на дамата обаче го завладя. Жени, красиви като нея, със сламено руса коса, с дълга изящна шия, с тънко кръстче и морско зелени очи, винаги се усмихваха, все едно че се гордеят с външността си. Тази изглеждаше различно. Усмихваше се от щастие.
Надяваше се да не спре на вратата на Марион Морган. Ужасяваше го мисълта, че ще трябва да убие такова прелестно същество. Но тя все пак спря и влезе в четвърто купе. Никога не беше убивал жена. Не искаше да го направи сега. Но и не гореше от желание да срещне палача.
Бързо промени плана си за нападението. Вместо да я изчака да отвори на почукването на Бел, щеше да удари в мига, в който детективът вдигнеше ръка, за да похлопа на вратата й. Наистина мишената му нямаше да е толкова разсеяна, колкото щеше да е миг по-късно в прегръдката на жената, детективът щеше да е повече нащрек, за да се защити, но Доу беше готов да плати тази цена, за да не я убие. Пъхна револвера в колана си, за да може да го сграбчи бързо, в случай че Бел успееше де избегне палката му. Един изстрел щеше да усложни бягството, но си струваше, за да запази живота на красавицата. Освен ако не му оставеше никакъв избор.
37
Айзък Бел видя как устата на сенатор Кинкейд се изкриви от отвращение, когато Лилиан Хенеси демонстрира колко модерна дама е. Не само отказа да остави господата да пушат, но сама си запали пура и заяви на баща си:
— Щом дъщерята на президент Рузвелт може да пуши, мога и аз.
Хенеси беше не по-малко възмутен от сенатора.
— Няма да търпя името на тази самонадеяна, опортюнистична, самоизтъкваща се особа да се споменава във вагона ми.
— Би трябвало да се радваш, че се ограничавам само с пушене. За Алис Рузвелт е известно също така, че се появява на партита в Белия дом, увита в питон.
Мисис Комдън вдигна глава от плетивото си.
— Озгуд, да разбирам ли, че не би допуснал змии във вагона си?
— Ако Рузвелт си пада по змии, аз ги отглеждам.
Сенатор Кинкейд се засмя сърдечно.
Бел вече беше забелязал, че според сенатора значката му „Кинкейд — президент“ го е издигнала в очите на Хенеси. Също така забеляза, че Хенеси като че ли преосмисляше потенциала на сенатора.
— Кажи ми, Кинкейд — попита президентът на железопътната линия най-сериозно, — какво би направил, ако бъдеш избран за президент?
— Ще се науча в процеса на работата — отвърна Кинкейд самоуверено. — Както вие се научихте да строите линии.
Госпожа Комдън се намеси отново:
— Господин Хенеси не се е учил да строи линии. Той учи другите как се строят.
— Поправям се — каза Кинкейд със скована усмивка.
— Господин Хенеси създава империя посредством железниците на Америка.
Хенеси я накара да замълчи с усмивка.
— Госпожа Комдън умее да борави с думи. Учила е в Европа, знаете.
— Много си мил, Озгуд. Учих в Лайпциг, но само пиано. — Прибра плетивото в обшитата си със сатен чантичка. После стана от стола си в ъгъла с думите: — Не ставайте, господа. — След което напусна салона.
Поседяха още малко, допушвайки пурите и отпивайки бренди.
— Е, мисля да се прибирам — каза Айзък Бел.