— Преди да си тръгнете, кажете ни все пак как върви разследването ви на този така наречен Саботьор — подкани го Кинкейд.
— Адски добре — отвърна вместо него Хенеси. — Бел спира опасния радикалист на всеки завой.
Детективът почука облегалката на стола си с кокалчетата на пръстите.
— Да чукнем на дърво, сър. Имахме късмет, че засякохме няколко негови пропуска.
— Ако сте го спрели, значи работата ви е свършила — каза Кинкейд.
— Работата ми ще е свършила, когато увисне на бесилото. Той е убиец. И заплашва поминъка на хиляди хора. На колко души казахте, че сте осигурили работа, господин Хенеси?
— Сто хиляди.
— Господин Хенеси е скромен — заяви Кинкейд. — Умножено по всички железопътни линии, на които държи контролния пакет, при него работят милион души.
Бел хвърли поглед към Хенеси. Президентът на линията не оспори внушителното твърдение. Айзък изпита възхищение. Макар и погълнат от титаничното усилие да построи тази стратегическа пряка отсечка, старецът продължаваше да разширява империята си.
— Докато наистина не го обесите, какво предполагате, че ще е следващото му намерение? — попита Кинкейд.
Бел се усмихна хладно. Спомни си последния словесен двубой със сенатора, докато играеха на покер.
— Вашето предположение би трябвало да е не по-лошо от моето, сър.
Кинкейд отвърна със студена усмивка.
— Щях да си помисля, че предположението на детектива ще е по-добро от моето.
— Да го чуем:
— Моето допускане е, че ще удари моста на каньон Каскейд.
— Точно затова е силно охраняван — каза Хенеси. — Ще му трябва армия да стигне до него.
— Защо допускате, че би нападнал моста? — запита Бел.
— Всеки глупак може да разбере, че саботьорът, който и да е той — анархист, чужденец или радикален синдикалист — знае как да предизвика възможно най-големи щети. Явно е гениален инженер.
— Хрумвало ни е — измърмори сухо Бел.
— Пропускате нещо господин Бел. Търсете цивилен инженер.
— Като вас?
— Не. Както ви казах онзи ден, бях добре подготвен способен, но не и гениален.
— Какво прави един инженер гениален, сенатор?
— Добър въпрос. Бел. Най-добре го поставете на господин Мауъри. Той е такъв.
Мауъри, обикновено приказлив, беше станал много мълчалив, откакто Бел поговори с него в сянката на моста. Махна нервно на подканата на Кинкейд и не отвърна.
Сенаторът се обърна към Хенеси.
— Или още по-добре, да го поставим на президента на железопътната компания. Какво прави един инженер гениален, господин Хенеси?
— Конструирането на железопътна линия не е нищо повече от справяне с наклона и водата. Колкото по-равно е платното ти, толкова по-бърз е влакът ти.
— А водата?
— Проклетата вода ще подронва платното ти, ако не я отклониш.
— Поставям въпроса на вас, сенатор — каза Бел. — Какво прави един инженер гениален?
— Хитростта — отвърна Кинкейд.
— Хитростта? — повтори Хенеси и погледна Бел озадачен. — За какво по дяволите говориш, Кинкейд?
— Мълчание. Потайност. Хитруване. — Кинкейд се усмихна. Всеки проект изисква компромис. Сила срещу тежест. Скорост срещу цена. Това, което конструкторът сграбчи в едната си шепа, предава с другата. Гениалният инженер скрива компромиса. Никога няма да го видиш в работата му. Да вземем моста на господин Мауъри. За моето чирашко око, компромисът му е невидим. Мостът просто се извисява.
— Глупости — изръмжа Франклин Мауъри. — Това е просто математика.
Бел се обърна към Мауъри.
— Но вие сам ми казахте за инженерните компромиси едва на другия ден след аварията на завоя „Диамантения каньон“. Какво смятате вие, сър? Гениален инженер ли е нашият Саботьор?
Мауъри поглади разсеяно върха на острата си брада.
— Саботьора е показал знания за геология, експлозиви и железопътно платно, да не говорим за поведението на локомотивите. Ако не е инженер, сбъркал е призванието си.
Ема Комдън се върна, загърната до брадичката в кожено палто. Яката покриваше хубавото й лице. Също такава кожена шапка стоеше елегантно кривната над косата й, а тъмните й очи искряха.
— Хайде, Озгуд. Да се поразходим покрай коловоза.
— Защо, по дяволите?