— Да погледаме звездите.
— Звездите? Навън вали.
— Бурята отмина. Небето е ясно.
— Студено е — възрази Хенеси. — А и ме чакат телеграми за пращане, щом Лилиан угаси проклетата си цигара и си вземе бележника. Кинкейд, ще изведеш госпожа Комдън на разхода, нали? Бъди така добър.
— Разбира се. За мен ще е удоволствие, както винаги. — Кинкейд взе палтото си, предложи ръката си на госпожа Комдън и слязоха на платното.
Бел стана раздразнено, изгубил търпение да се върне при Марион.
— Е, ще ви оставя с работата ви, сър. Ще си лягам.
— Остани още малко с мен… Лилиан, ще ни извиниш ли?
Погледна го озадачена, но не възрази и се оттегли купето си в „Нанси №2“.
— Малко пиене?
— Пих достатъчно, благодаря ви.
— С чудесна жена си се свързал.
— Благодаря, сър. Чувствам се много щастлив. — И се надяваше скоро да го докаже.
— Напомня ми за жена ми… Момичето си го бива. Какво знаеш за своя приятел Абът?
Бел го погледна изненадан.
— С Арчи сме приятели още от колежа.
— Що за човек е?
— Трябва да попитам защо питате. Приятел ми е.
— Разбирам, че дъщеря ми проявява интерес към него.
— Тя ли ви каза това?
— Не. Научих го от друг източник.
Бел помисли за миг. Госпожа Комдън не беше в Ню Йорк, а беше останала в Запада с Хенеси.
— След като ме пипате за мой приятел, трябва да ви попитам кой ви каза това.
— Кинкейд. Кой друг според теб? Беше с нея в Ню Йорк, когато се запозна с Абът. Моля да ме разбереш, Бел, напълно наясно съм, че би могъл да каже какво ли не, за да подрони репутацията на всеки съперник за ръката й… Която ще получи само през трупа ми.
— И този на Лилиан, предполагам — отвърна Бел. Подхвърлянето му предизвика усмивка.
— Макар че — продължи Хенеси, — трябва да призная, че тези приказки за президент са нов повод за размисъл. Може да съм подценявал Кинкейд… — Старецът поклати глава удивен. — Винаги съм казвал, че бих предпочел павиан в Белия дом, вместо Теодор Рузвелт. Трябва да внимаваме с желанията си. Не Кинкейд поне би бил моят павиан.
— Щом сте готов да приемете павиан в Белия дом — попита Бел, — бихте ли го приел и за свой зет?
Хенеси отклони въпроса, като каза само:
— Питам те за приятеля ти Абът, защото когато се наложи да претегля кандидати, искам да знам какъв е изборът ми.
— Добре, сър. Сега разбирам. Ще ви кажа каквото знам. Арчи Абът — Арчибалд Ейнджъл Абът IV е чудесен детектив, майстор в маскировката, добър с юмруците, ловък с ножа, убийствен като стрелец и верен приятел.
— Мъж, с когото да тръгнеш по реката? — попита с усмивка Хенеси.
— Безрезервно.
— А състоянието му? Толкова беден ли е, колкото Кинкейд твърди?
— Преживява с детективската си заплата — отвърна Бел. — Семейството му изгуби всичко в Паниката от 1893 г. Майка му живее при семейството на шурея си. Преди това бяха заможна фамилия, като старите нюйоркски фамилии по онова време, с добра къща, в приличен квартал.
Хенеси го погледна рязко.
— Би ли могъл да е зестрогонец?
— Два пъти се отдръпна от две богати млади дами, чиито майки с радост щяха да ги омъжат за такава изтъкната фамилия като Абът. Едната беше единственото дете на собственик на параходна линия, другата — дъщеря на текстилен магнат. Можеше да има, която и да е от двете, ако бе поискал. И в двата случая бащите дадоха да се разбере, че биха го взели в бизнеса си или, ако предпочита да не работи, просто да го издържат.
Старият мъж го изгледа твърдо. Бел издържа погледа без усилие.
Най-сетне Хенеси заяви:
— Оценявам откровеността ти, Бел. Няма да ме има вечно, а до голяма степен съм единственият близък, когото тя има. Искам да я видя устроена, преди да ме сполети нещо.
Бел стана.
— Лилиан би могла да се устрои много по-зле от Арчи Абът.
— Също така много по-зле от това да стане Първата дама на Съединените американски щати.
— Тя е много способна млада жена — отвърна Бел неутрално. — Ще отиграе всяка ръка, която й се падне.
— Не бих искал да й се налага.
— Разбира се. Кой баща би го искал? А сега, позволете аз да ви попитам нещо, сър.
— Давай.
Бел седна отново. Колкото и да му се искаше да се събере с Марион, притесняваше го един въпрос, на който трябваше да получи отговор.