— Наистина ли вярвате, че сенатор Кинкейд има шанс за номинацията?
Чарлз Кинкейд и Ема Комдън бяха минали мълчаливо покрай настойчиво пухтящата парна машина на специалния вагон, през мрачните коловози далече от блясъка на електрическите светлини. Там, където свършваше баластът, положен за новите релси, стъпиха на земята на новото сечище, разчистено за транзитната линия.
Звездите грееха ярко в тънкия планински въздух. Млечният път изпълваше нощния мрак като бяла река. Госпожа Комдън заговори на немски. Гласът й бе приглушен от козината на яката й.
— Внимавай да не дърпаш много силно опашката на дявола.
Кинкейд отвърна на английски. Немският му, усъвършенстван през десетте години следване инженерство в Германия и работата му за германските компании, строящи Багдадската железница, беше добър като нейния. Но последното, което му трябваше, бе някой да донесе, че го е чул да говори на чужд език с любовницата на Озгуд Хенеси.
— Ще ги надвием — каза й. — Много преди да са разбрали кои сме и какво искаме.
— Но на всеки твой ход Айзък Бел те надиграва.
— Бел няма представа какво съм замислил — отвърна Кинкейд презрително. — Толкова съм близо, Ема. Банкерите ми в Берлин са готови да ударят в мига, в който доведа компания „Южен Пасифик“ до банкрут. Тайните ми холдинги ще я изкупят за пенита и ще заграбя контролните пакети във всяка железница в Америка. Благодарение на „строителството на империя“ на Озгуд Хенеси. Никой не може да ме спре.
— Айзък Бел не е глупак. Нито Озгуд.
— Достойни противници — съгласи се Кинкейд, — но винаги на няколко стъпки назад. — А в случая с Бел, помисли той, без да го каже на глас, детективът едва ли щеше да преживее нощта. Стига Филип Доу да се окажеше толкова точен, колкото по принцип си беше.
— Трябва да те предупредя, че Франклин Мауъри става подозрителен за моста си.
— Твърде късно е да направи каквото и да било.
— Струва ми се, че започваш да ставаш безразсъден. Толкова безразсъден, че ще те хванат.
Кинкейд се загледа към звездите и промърмори: Не могат. Имам тайните си оръжия.
Какви тайни оръжия?
— Например ти, Ема. Казваш ми всичко, което замислят.
— А аз какво имам?
— Всичко, което може да се купи с пари, когато ги спечелим.
— А ако искам нещо — или някой — който не може да се купи с пари?
Кинкейд се засмя отново.
— Ще бъда много търсен. Ще трябва да се наредиш на опашка.
— На опашка…? — Ема Комдън вдигна чувственото си лице към звездната светлина. Очите й блестяха мрачно. — Кои са другите ти тайни оръжия?
— Това е тайна — отвърна Кинкейд.
Съществуваше все пак нищожната вероятност Бел някак да оцелее от нападението и да извади достатъчно късмет да го надиграе отново. Тъй че не можеше да рискува да й каже за „езеро Лилиан“.
— Искаш да пазиш тайни от мен?
— Не се сърди. Знаеш, че си единствената, на която съм оставил възможността да ме предаде.
Нямаше полза да споменава за Филип Доу. Както и нямаше да каже никога на Доу за аферата си с Ема, започвала години преди тя да стане любовница на железопътния президент.
Горчива усмивка разтегли устните й.
— Никога не съм познавала по-лош мъж от теб, Чарлз. Но никога не бих те предала.
Кинкейд отново се огледа наоколо, за да се увери напълно, че никой не може да ги види. След това пъхна ръка под палтото й и я придърпа към себе си. Изобщо не се изненада, че не се възпротиви. Нито се изненада, че беше смъкнала всичките си дрехи, преди да се загърне в кожата.
— А какво имаме тук? — промълви той със загрубял от желание глас.
— Краят на линията — отвърна госпожа Комдън.
38
— Стане ли дума за политика — изсумтя Озгуд Хенеси в отговор на въпроса на Бел, — вярвам, че всичко е възможно.
— Питам сериозно, сър. Вярвате ли, че Кинкейд искрено се кандидатира за президентския пост?
— Политиците са в състояние да се самозаблуждават във всичко, което съвпада с фантазиите им. Дали би могъл да бъде избран? Предполагам. Гласоподавателите са способни на най-ужасни неща. Слава на Господа, че жените не гласуват. Щеше да бъде избран само заради външността му на хубаво момченце.