— Но би ли могъл да бъде номиниран? — настоя Бел.
— Това е същинският проблем.
— Зад него е Престън Уайтуей. Уайтуей трябва да смята, че има шанс.
— Онзи демагог няма да се спре пред нищо, за да си продава вестниците. Не забравяй, че независимо дали печели или губи, от „Кинкейд — президент“ все пак става добра новина до последната нощ на изборите.
Бел назова няколко от калифорнийските бизнесмени в групата на Уайтуей.
— Те наистина ли вярват, че могат да пробутат Кинкейд пред партийните привърженици?
Озгуд Хенеси се изсмя цинично.
— Успешните бизнесмени вярват, че са успели, защото са интелигентни. Фактът е, че повечето бизнесмени са с птичи мозъци, освен в едно нещо, в което всеки от тях е умен — да прави пари. Но не разбирам защо не биха били съвършено доволни с Уилям Хауърд Тафт. Разбира се, би трябвало да знаят, че ако разцепят партията, ще връчат избора на демократите и на Уилям Дженингс Браян, онзи популистки маниак. По дяволите, може би просто смучат един безплатен уикенд за сметка на Уайтуей.
— Може би — каза Бел.
— Защо питаш? — Хенеси го изгледа проницателно Бел отвърна на погледа.
— Имам чувството, че нещо тук не е наред.
— Да не би случайно да подронваш репутацията на съперник на приятеля си за ръката на дъщеря ми?
Бел се изправи.
— Не хитрувам. Нито интригантствам. Ще ви кажа тук и на място, в лицето ви, че дъщеря ви заслужава нещо по-добро от Чарлз Кинкейд. Лека нощ, сър.
— Чакай — спря го Хенеси. — Чакай… Извинявам се. Това беше неуместно и явно невярно. Стреляш точно в целта. Наистина се извинявам. Седни. Направи още малко компания на стареца. Ема ще се върне от разходката си всеки момент.
Чарлз Кинкейд придружи Ема Комдън до вратата на двойното спално купе, което делеше с Озгуд Хенеси. Чуха, че Бел и Хенеси още си говореха в салона в предния вагон.
— Благодаря ви, че ме разходихте да видя звездите, сенатор.
— За мен беше удоволствие, както винаги. Лека нощ, мисис Комдън.
Стиснаха сдържано ръцете си. След това Кинкейд се запъти към своето купе няколко вагона по-назад. Коленете му трепереха — обичайния ефект, който му оказваше Ема Комдън. Главата му все още кръжеше и отворил и затворил вратата зад себе си, преди да осъзнае, че някой седи на сгъваемия стол. Доу? Избягал от преследване? Невъзможно. Според строгия морален кодекс на убиеца той по-скоро щеше да се самоубие, отколкото да рискува да издаде приятел. Кинкейд измъкна деринджъра от джоба си и включи осветлението.
— Изненада, сенатор — каза Ерик Соарес.
— Как влязохте тук? — попита Кинкейд инженера.
— Разбих ключалката — отвърна той безгрижно.
— Защо, по дяволите?
Соарес свали очилата си с телена рамка и ги излъска показно с носна кърпа. Накрая ги постави отново, заглади връхчетата на щръкналите си мустаци и отвърна:
— Изнудване.
— Изнудване? — повтори Кинкейд и замисли трескаво. Като сенатор Кинкейд знаеше, че Ерик Соарес беше асистентът на инженер Франклин Мауъри. Само че като Саботьора знаеше, че всъщност Соарес бе фалшифицирал докладите си до Мауъри от инспекциите за състоянието на каменните стълбове, крепящи моста над каньон Каскейд.
Опря деринджъра си в главата на младия инженер. Соарес не трепна.
— Не можете да ме застреляте в купето си. Което е доста луксозно, в сравнение с мизерния ми горен нар на „Пулман“-а. По-разкошно е дори от това на господин Мауъри.
— Мога да те застрелям и ще го направя — заяви хлад, но Кинкейд. — Беше тъмно. Не разбрах, че горкият господин Соарес ме е стреснал. Помислих, че някой радикален убиец е влязъл и действах при самоотбрана.
— Това би могло да удовлетвори закона. Но застрелването на един сирак, който на практика е осиновен от най-прочутия мостостроител на континента, не би подсилило надеждите ви за президентския пост.
Кинкейд прибра оръжието си, сипа си бренди от кристалната гарафа, осигурена от железница „Южен Пасифик“ и отпи, подпрян на облицованата с ламперия стена. Загледа се в натрапника. Беше много облекчен. Соарес, както и всички останали, вярваше на симулацията му „Кинкейд — президент“. Това вероятно означаваше, че Соарес не знаеше, че той беше Саботьора. Но какво знаеше, че да реши, че си струва да опита изнудване?
— Аз също бих пийнал.
Кинкейд пренебрегна молбата. Въпреки че можеше да е от полза да го напие, от много по-голяма полза щеше да е да покаже на малката невестулка къде му е мястото.