Бел стигна чак до най-долното стъпало от вестибюла, преди болката в ръката да го събори на колене. Железопътни полицаи тичаха към специалния влак на Хенеси.
— Натам! — посочи им той с пистолета си. — Сам. Среден ръст. Тъмен костюм и бомбе. Изтърва пистолета си. Вероятно има друг.
Втурнаха се в тъмното и някои надуха свирки за подкрепление. Бел се олюля към стъпалата, тъкмо когато Марион слезе.
— Добре ли си? — извикаха двамата едновременно.
— Нищо ми няма — отвърна Марион първа и извика на тичащия към тях кондуктор: — Доведи лекар!
Помогна на Бел да се качат във вагона. Престън Уайтуей се беше подпрял на вратата й и пречеше.
— Ей, какво става тук? — попита той.
— Престън! — извика Марион. — Махни се от пътя ми, преди да вдигна онзи пистолет и да те застрелям.
Вестникарският издател се изниза по коридора, чешейки се по главата. Марион помогна на Бел да влезе в купето и го сложи да легне на леглото.
— Кърпи — отрони той. — Преди да съм нацапал чаршафите ти.
— Лошо ли си ранен, Айзък?
— Мисля, че всичко е наред. Улучи само ръката благодарение на теб.
Докато дойде докторът от болничния вагон „Южен Пасифик“, железопътната полиция бе докладвала на Бел, че мъжът, който го беше прострелял изчезнал в тъмното.
— Продължавайте да търсите — каза им той. — Сигурен съм, че го раних. Всъщност мисля, че му отпрах ухото.
— И още как! Намерихме парче от него. И диря кръв чак до края на лампите. Но това не е достатъчно, за да го убие, за съжаление.
— Намерете го! Името му е Филип Доу. Десет хиляди долара са обещани за главата му. Искам да разбера дали работи за Саботьора.
Лекарят на компания „Южен Пасифик“ се оказа корав тип, свикнал с пробивни рани и премазвания, които се срещаха често в строителството на железопътни линии. Бел изпита облекчение като видя, че изобщо не го притесни кървавата бразда, оставена от 45-калибров оловен куршум през мускула. Проми грижливо раната с вода. После вдигна шише с карболова киселина.
— Това ще боли.
— Отравянето на кръвта ще боли повече — отвърна Бел, стиснал зъби. — Сипете го.
След като го поля с изгарящия дезинфектант, докторът го превърза.
— Ще се наложи да носите ръката си превързана през рамо един-два дни, за да отпочине. Но костта е добре. Обзалагам се, че адски боли.
— Да — отвърна Бел и се усмихна широко на Марион, която изглеждаше пребледняла. — След като го споменахте.
— Не се безпокоите, ще се погрижа за това.
Докторът извади от кожената си чанта игла за подкожни инжекции и започна да пълни резервоара с прозрачна течност.
— Какво е това? — попита го Бел.
— Морфин хидрохлорид. Няма да чувствате нищо.
— Не, благодаря, докторе. Трябва ми бистра глава.
— Вие си знаете — отвърна лекарят. — Утре ще сменя превръзката. Лека нощ. Лека нощ, мадам.
Марион затвори вратата след него.
— Бистра глава? Айзък, ти си прострелян. Пребледнял си като призрак. Не може ли да си дадеш почивка до края на нощта?
— Точно това възнамерявам — отвърна й Бел и посегна към нея със здравата си ръка. — Затова искам бистра глава.
40
Шейсет гласа от Въздържателно дружество окръг Вентура пееха в хор.
Джеймс Дашууд изви врат, надявайки се да зърне изгърбения ковач Джим Хигинс, който беше избягал, когато му показа рисунката на дървосекача. Айзък Бел твърдеше, че Хигинс се е заклел във въздържание на събрание на клуба. Това събрание в градчето Окснард, което се издържаше от производството на захарно цвекло, изпълваше тента, достатъчна да побере цирк.
До този момент Дашууд беше посетил вече шест такива събрания — достатъчно, за да е наясно с нещата. Ловко отбягваше усмихващите се майки, които сръгваха с лакти дъщерите си да погледнат към него. Винаги, когато се търсеше обет за въздържание, жените имаха числено превъзходство пред мъжете. Малцина бяха млади като него, толкова чисти и спретнати. По-типичен беше златотърсачът, седящ до него в опърпано палто и провиснала шапка, който сякаш беше влязъл само за да се скрие от дъжда.
Певците най-после приключиха. Разпоредители монтираха мощен „магически фенер“ с ацетиленово осветление. Дългата му леща очерта кръг светлина на екрана от другата страна на тентата. Всички очи се загледаха в кръга. Предстоеше някакво шоу.