— Какво общо имат канибалите заселници с железницата ми, по дяволите?
Айзък Бел се усмихна широко:
— В днешно време, ако огладнеете някъде около Прохода Донър, от отличните ресторанти на Сан Франциско ви делят само четири часа път с влак.
Строгото лице на Озгуд Хенеси не предлагаше голям избор в израженията между намръщване и усмивка, но все пак нещо в него бе омекнало, когато се обърна към Джоузеф Ван Дорн и каза:
— Печелиш, Джо. Давай, Бел. Да те чуем.
Бел отново посочи картата:
— През последните три седмици сте имали подозрителни дерайлирания тук в Роузвил и при Дънсмюър. Да не забравяме и срутването на тунела, което ви е принудило да се свържете с господин Ван Дорн.
— Не ми съобщаваш нищо, което вече не знам — отсече Хенеси. — Загинаха четирима железопътни строители и един машинист. Още десет ранени с изпотрошени крайници. Строежът изостава с осем дни.
— И един детектив на служба в железопътната компания, премазан до смърт в сервизния тунел.
— Какво? А, да. Забравих. Един от копоите.
— Името му е Кларк. Алойшъс Кларк. Приятелите му са го наричали Уши.
— Познавахме го — обясни Джоузеф ван Дорн. — Работеше за фирмата. Огън детектив. Но си имаше трески за дялане.
Бел погледна всеки един от присъстващите в лицето и съвсем ясно произнесе най-големия комплимент, който човек можеше да чуе на Запад:
— С Уши Кларк всеки би тръгнал на път.
След което се обърна към Хенеси:
— Минах през няколко сборища на скитници на път за насам. В покрайнините на Кресънт Сити, по линията за Сискию — той посочи северния край на Калифорния на картата — се натъкнах на слухове за радикалист или анархист, когото скитниците наричат Саботьора.
— Радикалист! Не ви ли казах?
— Скитниците знаеха малко за него, но се бояха. Хората, които се присъединяват към каузата му, никога повече не се появяват. От оскъдните сведения, с които разполагам до този момент, заключих, че е възможно да е вербувал съучастник за работата по тунела. Млад агитатор, миньор на име Кевин Бътлър, когото са забелязали да взима един от товарните влакове южно от Кресънт Сити.
— За Юрика! — намеси се Хенеси. — От Санта Роса е можел да се насочи към Рединг и Уийд, а оттам за Каскейд. Какво ви повтарям през цялото време? Радикалисти, чужденци, анархисти. Агитаторът направи ли самопризнания.
Кевин Бътлър в момента прави самопризнания пред дявола сър. Тялото му е било открито до това на детектив Кларк в сервизния тунел. Независимо от това обаче, нищо от миналото му не навежда на мисълта, че е бил способен да извърши подобно нападение без чужда помощ. Саботьорът, както го наричат, все още е на свобода.
В съседната стая затрака телеграфен ключ. Лилиан Хенеси наостри уши. Когато тракането престана, телеграфистът влезе забързано със записа. Бел забеляза, че Лилиан не си направи труда да прочете написаното на хартията, преди да каже на баща си:
— От Рединг. Сблъсък северно от Рийд. Влак с работници не е спазил сигнализацията. От товарния влак след него не са знаели, че първият е в същата отсечка и са се сблъскали. Служебният вагон е навлязъл в товарна платформа. Има двама убити.
Хенеси скочи на крака с почервеняло лице:
— И отново нямаме саботаж? Не е спазил сигнализацията, ама друг път. Тези влакове трябваше да пристигнат в Каскейд. Което означава още по-голямо забавяне.
Джоузеф Ван Дорн пристъпи напред, за да успокои изпадналия в бяс президент.
Бел приближи Лилиан.
— Можете да дешифрирате морзовата азбука? — попита тихо.
— Наблюдателно око имате господин Бел. Пътувам с баща си от съвсем малка. Никога не се е отдалечавал на повече от няколко крачки от телеграфен апарат.
Бел прецени младата жена с малко по други очи.
Дали пък Лилиан не беше нещо повече от разглезеното твърдоглаво дете, каквото изглеждаше на пръв поглед? Можеше да се окаже източник на безценна информация за вътрешния кръг на баща си.
— Коя е дамата, която преди малко се присъедини към нас?
— Ема Комдън е добра семейна приятелка. От нея научих френски и немски. Освен това положи невероятни усилия да подобри взаимоотношенията ми — Лилиан мигна няколко пъти с дълги мигли над бледосините си очи — с пианото.