Брукс стана рязко. Изгледа Бел отгоре и заяви:
— Честно казано, не разбирам защо господин Морган би си губил времето да отговаря на въпроси на детектив. Вероятно е поредният пример за прекалено добродушния му нрав.
— Господин Морган не е „добродушен“ — отвърна Бел, сдържайки яда си, докато се изправяше в пълния си ръст. — Господин Морган е интелигентен. Знае, че може да научи ценна информация, като изслуша въпросите на друг човек. Точно затова той е ваш шеф, а вие сте негов лакей.
— Хей! Как смеете…
— Лек ден!
Излезе от сградата на Дж. П. Морган и прекоси улицата за следващата си среща.
Половин час по-късно си тръгна и оттам, и ако точно в този момент още някой банкер му скъсаше нервите, щеше да се наложи да го шибне с юмрук в устата или просто да го застреля с деринджъра си. Мисълта предизвика тъжна усмивка и той се спря по средата на оживения тротоар, за да помисли дали изобщо си струваше да спази следващата си уговорена среща.
— Изглеждате объркан.
Пред него стоеше мъж с приятна външност, тъмнокос, четирийсет и няколко годишен, и го гледаш с топла, закачлива усмивка. Носеше скъпо палто с кожена яка и „ярмулка“ на главата — малък кръгъл кадифен диск, издаващ юдейската му вяра.
— Наистина съм объркан — отвърна Бел. — Кой сте вие, сър?
— Андрю Рубенов. — Мъжът протегна ръка. — А вие сте Айзък Бел.
— Откъде знаете? — попита изненадан Бел.
— Чисто съвпадение. Не е съвпадение, че ви разпознах. Просто съвпадение, че ви видях да стоите тук. И изглеждате объркан.
— Но как ме познахте?
— Снимката ви.
Бел съзнателно отбягваше фотографи. Както беше напомнил на Марион, за един детектив не беше от полза лицето му да е познато.
Рубенов се усмихна разбиращо.
— Не се притеснявайте. Виждал съм снимката ви на бюрото на баща ви.
— Аха. Имал сте бизнес с баща ми.
Рубенов завъртя длан в жест „и да, и не“.
— Съветваме се понякога.
— Банкер ли сте?
— Така казват — отвърна той. — Всъщност, когато пристигнах от Русия, не се впечатлих от долен Ийст Сайд на Ню Йорк, затова взех влак през страната. В Сан Франциско отворих бар. След това срещнах едно хубаво момиче, чийто баща притежаваше банка, а останалото е много приятна история.
— Бихте ли приели да обядвате с мен? — попита го Айзък Бел. — Трябва да поговоря с някой банкер.
— Вече съм уговорил обяд. Но имаме време за чай в офиса ми.
Офисите на Рубенов се намираха на ъгъла на Ректор стрийт, която беше блокирана от полиция. Причината се оказа безопасното вдигане на някакъв роял от електрическа товарна кола до петия етаж, където бяха свалили прозореца. Отвореният прозорец беше на Рубенов и той покани детектива да влезе, без да обръща внимание на бъркотията. През зейналия отвор в стената първо лъхна студен полъх от река Хъдсън, а след това голямото черно пиано се люшна вътре, придружено от виковете на носачите. Секретарката с вид на почтена матрона им донесе чай във високи стакани.
Бел обясни мисията си.
— Значи изобщо не е съвпадение — каза Рубенов. — Рано или късно щяхте да ме намерите, след като другите ви посочеха вратата. Това, че ви познах, спестява време и ядове.
— Благодарен съм за помощта ви — отвърна Бел — При Морган не стигнах до никъде. Шефът го няма.
— Банкерите се държат като клан — обясни Рубенов — Откровеничат само помежду си, въпреки че изпиват взаимна неприязън и недоверчивост. Елегантните банкери на Бостън не обичат наглите нюйоркчани. Протестантите не вярват на немските евреи. Немските евреи не обичат руските евреи като мен. Неприязънта и недоверието карат света да се върти. Но стига философия. Какво точно искате да знаете?
— Всички са съгласни, че Озгуд Хенеси е неуязвим. Така ли е?
— Питайте баща си.
— Моля, сър?
— Чухте ме — каза той строго. — Не пренебрегвайте най-добрия съвет, който можете да получите в Ню Йорк. Питайте баща си. Предайте му поздравите ми. Не знам дали Хенеси е неуязвим. Допреди година щях да знам, но излязох от железниците. Вложих парите си в автомобилите и киното. Лек ден, Айзък.
Стана и отиде до пианото.
— Ще ви посвиря за довиждане.
Бел не искаше да пътува до Бостън, за да пита баща си. Искаше да получи отговорите си тук и сега от Рубенов, когото заподозря, че знае повече, отколкото признава.