Пресуши чашата си и си наля нова, а чашата на банкера допълни.
— Какво все пак знаеш за купувача на дървопреработвателна компания „Източен Орегон“? — настоя Перони.
— Първо, че имаше доста пари.
— Откъде издаде чека си?
— Виж, това беше интересно. Бих предположил, че ще е през Сан Франциско или Портланд. Но чекът му беше от нюйоркска банка. Беше малко подозрително, но го изплатиха чисто.
— Човекът от Ню Йорк ли беше?
— Може би. Определено не разбираше много от бизнеса с дървен материал. Сега като го спомена, струва ми се, че го купуваше за някой друг.
Банкерът кимна, окуражавайки дървосекача да продължи разказа. Ебънизър Бел беше дал ясно да се разбере, че не очаква цялата история от един-единствен източник. Но всяко късче беше от полза. И могъщият президент на „Американска щатска банка“ също така беше дал ясно да се разбере, че ще е благодарен за всяко сведение, което Перони можеше да му подаде по жицата.
45
„Ван Дорн Експрес“ спря в Юниън депо на Денвър само колкото един агент на Ван Дорн в карирано сако и с бомбе да се качи наперено, носейки нови съобщения от Лондон и Берлин.
— Здрасти, Айзък. Отдавна се съм те виждал.
— Сядай тук, Роскоу. Изчеткай ги хубаво тия записи за компания „Шане и Симон“. Въпросите ти да са готови за телеграфиране на следващата спирка.
Адвокат, привлечен в Солт Лейк Сити, донесе още за „Шане & Симон“. Основата на мощната германска банка представляваше инвестиционна мрежа, подкрепила модернизационни проекти из Отоманската империя. Но от деветдесетте години на миналия век бяха започнали бизнес в Северна и Южна Америка.
„Ван Дорн Експрес“ фучеше през Голямата солена пустиня, когато Роскоу, качил се в Денвър, докопа жилата в купищата телеграми за „Шане & Симон“.
— Айзък! Кой е Ерастъс Чарни?
— Железопътен адвокат. Забогатял с акции на „Южен Пасифик“. Изглежда знае повече кога да купува и кога да продава, отколкото би трябвало.
— Е, адски сигурно е, че е продал нещо на „Шане и Симон“. Виж тия депозити с брокера на Чарни.
Бел телеграфира до Сакраменто от Уендоувър, докато влакът бързо зареждаше вода и въглища за изкачването в Невада, като им даде указания да проследят откритието на Роскоу. Но се опасяваше, че доста са закъснели. Ако „Шане & Симон“ наистина подкрепяше финансово Саботьора, то Чарни явно беше подкупен, за да му предава информация за плановете на Хенеси. За жалост фактът, че продажният железопътен адвокат все още бе жив подсказваше, че връзката му с опасния престъпник беше заобиколна и Чарни нямаше да знае нищо за него. Но поне щяха да отстранят от играта още един от съучастниците на Саботьора.
Два часа по-късно влакът потегляше от Илко, Невада, когато един пълничък счетоводител затича след последния вагон. С петнайсетина кила наднормено тегло и с десет години над подходящата за такова тичане възраст, Джейсън Адлър се препъна. Едната му мека розова длан вече се беше вкопчила в перилото на вестибюла, другата бе притиснала дебела кожена чанта до гърдите му. Когато влакът го повлече по перона, човекът се задържа с всичка сила, преценявайки хладнокръвно, че вече лети твърде бързо, за да се пусне, без да понесе тежки увреждания. Бдителен кондуктор го забеляза и се притича на помощ. Сграбчи с две ръце гънките на палтото му. Твърде късно осъзна, че тежестта на падащия повлича и двамата от влака.
Двама мускулести детективи на Ван Дорн скочиха да им помогнат.
Най-сетне счетоводителят се озова на пода на вестибюла, притиснал чантата си до гърдите.
— Имам важна информация за господин Айзък Бел — каза задъхано.
Бел тъкмо беше заспал за първи път от двайсет и четири часа, когато дръпнаха завесата на купето му във вагона кушет „Пулман“. Събуди се моментално и очите му блеснаха съсредоточено. Оперативният се извини и представи дебелия мъж, притиснал чантата и до костюма, който изглеждаше, все едно че се е търкалял в склад с въглища.
— Това е господин Адлър, господин Бел.
— Здрасти, господин Адлър. Кой сте вие?
— Счетоводител, работя за „Американска щатска банка“.
Бел смъкна краката си от кушета.
— Работите за баща ми.
— Да, сър — каза гордо Адлър. — Господин Бел изрично ме помоли да се заема с този одит.
— Какво открихте?
— Разкрихме името на тайния собственик на компания „Подводни стълбове и кесон“ от Сейнт Луис.