— Чувам чудесно от другата страна.
— Можеш ли да чуеш оная локомотивна свирка? — Машина „Консолидейшън“ надуваше свирката на петнайсетина километра долу във възела на отсечката и звукът се чуваше смътно.
Доу кривна здравото си ухо.
— Сега като го спомена…
— Трябва да повикаш някое от момчетата си тук, за да можеш да чуеш сигнала ми и да взривиш бента.
— Ще оставя вратата отворена. Не съм глух. Ще го чуя.
Саботьора не възрази. Трябваше да запази Доу настроен лоялно и готов да съдейства. Ясно беше, че в сегашното му състояние един навъсен и вмирисан дървар в спретнатата му колибка щеше да го провокира да го убие.
— Не се притеснявай. Ще включа две свирки наведнъж. Ще ме чуеш идеално.
Звукът от две локомотивни свирки едновременно щеше да излети нагоре от дефилето по-силен от врясъка на крилати банши, врещящи: „Гръмни бента на езеро Лилиан“!
— Как ще го уредиш това?
— Вярваш ли, че всеки железничар долу работи за Озгуд Хенеси? — попита загадъчно Саботьора, — ще разполагам с два свободни локомотива, спрени в края на възлите. Докато някой дотича да проучи защо надуват свирките си, ще си запалил фитила.
Доу се усмихна. Хареса му.
— Навсякъде си, а?
— Навсякъде, където трябва.
Убиецът отвори дисагите и огледа експлозивите с опитно око.
— Гърмящ желатин — каза одобрително. — Знаеш си работата.
Бентът беше прогизнал. Водата щеше да отдели нитроглицерина от обикновения динамит. Саботьора беше донесъл делигнит, който щеше да устои на вода. Детонаторите и фитилът също издържаха на проверката, натопени щедро във восък.
— Не бих заложил заряда преди утре по обед, за да съм абсолютно сигурен, че детонаторът ще остане сух — каза Саботьора.
Учтивият обикновено Доу издаде колко се бяха изопнали нервите му, като се сопна:
— Знам как да гръмна един бент.
Саботьора подкара обратно надолу към езерото. Някои дънери се бяха смъкнали до преливника и още повече запушваха потока. Чудесно, помисли той. До утре следобед езеро „Лилиан“ щеше да е още по-голямо. Изведнъж се надвеси напред в седлото си с изпънати нерви.
По коларския път долу от лагера при моста на каньон Каскейд се изкачваше конник. Тринайсет километра разкаляни коловози нямаше да подканят човек на безгрижна езда, дори да не валеше проливно. Мъжът на онзи кон изрично беше тръгнал да огледа дърводобивна компания „Източен Орегон“.
Шапка „Стетсън“ покриваше косата му, а светложълта мушама — тялото и пушката в калъфа. Но Саботьора имаше добра представа кой е. За първи път го беше видял в театъра на Хамърстейн „Жарден дьо Пари“, седнал до Айзък Бел. Нито шапка, нито мушама, нито фактът, че яздеше кон, можеха да скрият актьорската му стойка на нюйоркски актьор с изправените рамене и високо вдигнатата глава, крещяща „Вижте ме!“
Жадна усмивка изкриви лицето на Саботьора, докато обмисляше как най-добре да се възползва от тази неочаквана визита.
— Детектив Арчибалд Ейнджъл Абът IV — каза той на глас, — е дошъл да ни навести…
Нищо в дърводобивна компания „Източен Орегон“ не се харесваше на Арчибалд Ейнджъл Абът IV. От разкаляното тринайсеткилометрово катерене до замлъкналите парни магарета и навъсените дървосекачи, които го наблюдаваха от бараките си, не видя нищо, което да имаше икономически смисъл. Дори никога да не беше виждал дървопреработващо предприятие — а всъщност беше виждал много, в дълбоките гори на Мейн и Адирондакс, когато посещаваше фамилията Ейнджъл и Абът с майка си — можеше да прецени, че този отдалечен и труден обект не можеше да произведе достатъчно дървен материал, за да плати за всичката машинария, още по-малко да е на печалба.
Мина покрай офиса и жилищните бараки.
Никой не си направи труда да му отвори врата и да предложи подслон от дъжда.
Още по-малко му хареса езерото. Паянтовият бент изглеждаше готов всеки момент да се пръсне. Водата се лееше от горе до долу и се изливаше над преливника на порой. Това езеро какво въобще търсеше тук? Сръга коня нагоре по стръмния път, за да огледа отблизо. Пътят го доведе до горната част на язовира, с гледка над езерото. Беше огромно, много по-голямо, отколкото трябваше да е. Нямаше канал, който да пропуска водата. Освен това модерните кръгли триони, които беше видял в дъскорезницата, се задвижваха с пара.